Съюз срещу секуларизма

Присъдата на Европейският съд за правата на човека над Италия, произнесена на 3 ноември 2009 с мотивировката, че присъствието на разпятието в класните стаи нарушава свободата на религията и възпитанието на учениците и на техните родители, предизвика шум в цяла Европа. Въпросът е важен, защото не съдържа само политически и юридически характер, а преди всичко духовен. Дебатът за символа на Христос е емблематичен, защото разкрива ясното желание Европа да бъде секуларизирана. Това твърди Грегор Пупинк, директор на Европейския център за право и справедливост в Страсбург в дълга статия, публикувана на страниците на ватиканския „Осерваторе Романо”.

На този опит за секуларизация отговориха двадесет европейски държави с един безпрецедентен жест, подкрепяйки Италия, за да утвърдят законността на християнството в обществото и на европейската идентичност. Първите десет – Армения, България, Гърция, Кипър, Литва, Малта, Монако, Румъния, Руската Федерация и Сан Марино – се явяват като „трети лица”, призовавайки чрез декларации Европейския съд да преразгледа своето решение. Тези декларации нямат само юридически характер, а преди всичко са важни свидетелства в защита на наследството и идентичността на тези страни в опита за налагане на един културен модел. Например, Литва, не се поколеба да сравни присъдата над Италия с религиозните преследвания, които се проявяват преди всичко със забраната на религиозните символи. Към тези страни се присъединиха Албания, Австрия, бившата югославска република Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Словакия, Унгария, Украйна и Хърватска, които публично поставиха въпроса присъдата на Европейския съд и поискаха националната идентичност и религиозните традиции да бъдат зачитани.

По този начин към Италия се присъединиха почти половината от 47-те държави членки на Съвета на Европа. Тази коалиция, включваща почти цяла Централна и Източна Европа, разкрива присъствието на едно вътрешно културно разделение в Европа, но също че това разделение може да бъде преодоляно, както свидетелства подкрепата на православните страни. Важната подкрепа на страните с православна традиция се дължи в по-голямата част на решителността на Московската патриаршия срещу нарастващия секуларизъм. Патриарх Кирил призова „обединение на християнските Църкви срещу настъпващия секуларизъм”, а митрополит Иларион Алфеев предложи създаването на стратегически съюз между католици и православни за обща защита на християнската традиция срещу секуларизма, либерализма и релативизма, които преобладават в съвременна Европа. Това съвпада с думите на Папата, казани на 24 януари 2008 към словенските епископи, че „секуларизмът е различен от марксизма, но не по-малко опасен”.

Съветът на Европа, от който е зависим Европейския съд в Страсбург, в своята основополагаща Харта потвърждава „нерушимата привързаност” на европейските народи към ”духовните и морални ценности, които са общо наследство”. Тези ценности са основополагащи за религиозната идентичност на континента и признати като базисни в европейския политически проект. За да обоснове законно своето решение, Европейския съд създаде ново задължение, според което всяка държава трябва да поддържа „конфесионален неутралитет в областта на общественото образование”. Към това прибави, че не вижда „как излагането на един символ в класните стаи на държавните училища, който с основание може да бъде асоцииран към католическата религия (изповядвана от мнозинството в Италия ), може да послужи на плурализма в образованието, който е съществен за защитата на демократичното общество, според Конвенцията”. Така, според Европейския съд, европейските държави би трябвало да имат такава религиозност (конфесионален неутралитет) за да служат на плурализма, който е основополагащия елемент за едно демократично общество. С други думи, Европейския съд заявява, че за да бъде едно общество демократично, трябва да се откаже от своята религиозна идентичност. Италия обжалва решението на Европейския съд на 30 юни с молба да бъде преразгледано с мъдрост и далновидност.

Случаят с разпятието е емблематичен, тъй като поставя под въпрос законността на видимото присъствие на Христос в класните стаи в Италия, но се разширява и към цяла Европа. Превърна се в символ на един актуален конфликт за бъдещето на културната и религиозна идентичност на Европа. Конфликт, противопоставящ поддръжниците на пълната секуларизация на обществото и защитниците на една открита и вярна на своята дълбока идентичност Европа. Първите виждат секуларизма като решение, позволяващо управлението на религиозния плурализъм и плурализма, като въпрос, който позволява налагането на секуларизма. Секуларизацията не е напълно спонтанен и неизбежен феномен. Тя се придвижва дори чрез политическия избор, като антиклерикална политика на Франция през 19 век.

Европа е различна. Религиозният плурализъм, космополитизма, който служи за парадигма в разсъждението на Европейския съд, е чужд за по-голямата част от европейската територия. Вярно е наистина, че живеем в епоха в която националната идентичност е посочвана като причина, но същевременно нуждата от идентичност е много силна. От края на Втората световна война Западна Европа живее юридически в условията на един режим, провъзгласяващ религиозната свобода, но в действителност това което познаваме е обикновена религиозна толерантност. Това се обяснява с факта, че в онези години религиозните малцинства нямат голяма видимост и не претендират да променят религиозната идентичност на нациите в които са емигрирали.


Днес обстановката е променена. Присъствието на исляма вече задължава Европа да заеме реална позиция по въпроса за религиозната свобода. Този избор не е само философска позиция, има важни и конкретни последствия за религиозната идентичност в западната действителност. Все повече се вижда, че обществените институции на Западна Европа – присъдата над Италия е демонстрация за това – избраха да ограничат религиозната свобода и да наложат секуларизацията на обществото, за придвижването на един точен културен модел в който присъствието на ценности (неутралитет) и релативизма (плурализъм) са ценности сами по себе си в подкрепа на един политически план, който се нарича пост-религиозен и пост-идентичностен. Този политически план, като философска система, претендира за монопол и изключително право.

В този контекст на радикализиране на секуларизацията се помества и случая със забраната на разпятието в класните стаи на Италия. Този случай е последното и основното препятствие срещу което се сблъсква процеса на секуларизацията след дебата за „християнските корени” в преамбюла на Европейската конституция. Фактът, че една юрисдикция, в името на религиозната свобода, може да заключи, че за да бъде едно общество демократично трябва да се отрече от своята религиозна идентичност, изисква дълбок размисъл за еволюцията на концепцията (за секуларизма). Случаят в Италия показва, че тази концепция, създадена в защита на държавния атеизъм, се превръща в средство за отнемане на социалната легитимност на религията и нейното приватизиране. Този случай показва как този начин за схващане на религиозната свобода може да се обърне срещу религията и да бъде основното концептуално средство за секуларизацията на обществото.
 
По "Osservatore Romano",Димитър Ганчев