Папата: да се молим Църквата да бъде дом за всички, особено за бягащите от войни, глад и дискриминация

В своите молитвени намерения за месец август, Бенедикт ХVІ се моли за безработните и бездомните, дискриминираните, гладните, имигрантите. Темата на Общото молитвено намерение е „Зa безработните, бездомните и тези със сериозни затруднения да намерят разбиране и прием и да бъдат подпомогнати по конкретен начин, за да преодолеят трудностите”. Темата за Мисионерско молитвено намерение е „За да бъде Църквата “ дом” за всички, готова да отвори вратите си за тези, които поради расова и религиозна дискриминация, глад или войни са принудени да емигрират в други страни”.

Общо намерение
Зa безработните, бездомните и тези със сериозни затруднения да намерят разбиране и прием и да бъдат подпомогнати по конкретен начин, за да преодолеят трудностите.

Папата припомня своето слово към Дипломатическия Корпус акредитиран към Светия Престол по случай традиционите новогодишни благопожелания през януари 2007, като се спира на общите предизвикателставата. Сред ключовите въпроси, е положението на милиони хора, особено жени и деца, които не разполагат с вода, храна или подслон. „Нарастването на глада е скандал който е неприемлив особено в свят, имащ ресурсите, знанието и наличните средства за преодоляването му, посочва Папаа. Това ни подтиква да променим начина си на живот, напомняйки ни за неотложната нужда от премахването на структурните причини за глобалното икономическо бездействие и за необходимостта да се коригират моделите на растеж, които изглеждат неспособни да гарантират опазването на околната среда и цялостното човешко развитие, както сега, така и в бъдеще”. Папата призовава лидерите на най-богатите държави да предприемат необходимите стъпки, гарантиращи на бедните страни, които често са богати на природни ресурси, възможността да се възползват от благата, които са с/по право техни. От тази гледна точка, забавянето в прилагането на поетите през последните няколко години ангажименти от страна на международната общност е причина за безпокойство”. Що се отнася до хуманитарните кризи, отбелязва Папата, трябва да се отбележи, че организациите, занимаващи се с тях, имат нужда от по-голяма подкрепа, така че да могат да осигурят защита и помощ на жертвите.
 
Пасторален коментар
Като видял трагичното положение на деца и възрастни спящи по улиците и под мостовете, Свети Алберт Хуртадо, Чилииски Йезуит починал през 1952, не останал безучастн. Той основал хостелa Хогар де Кристо/Hogar de Cristo, които да им даде храна и подслон, и тръгнал из улиците за да ги търси. Днес неговото дело се е разрастнало и е прекрачило границите на старната му. Неговите последователи прибират хиляди деца, младежи, възрастни, болни и стари хора, и пристрастени към наркотиците, те също така са се нагърбили с осъществяването на важни проекти осигуряващи евтини жилища за бедните.
Папата припомня живота на Мария Тереза Калкутска, чието сърце не намирало покой защото всеки ден виждала злочестината на бездомните хора по улиците. Тя почувствала ясно зов от Господa да направи нещо за тях. Напуснала конгрегацията си и излязла, за да се срещне с Исус и да Му служи виждайки го в лицето на "нежеланите, необичаните, онези, за които никой не го е грижа." По-късно Майка Тереза от Калкута става основател на Мисионери на Милосърдието.


В градче в северно Чили, получавощо специфичния си облик, както много други градчета, от наличието на редица възрастни скитащи психично болни изоставен по улиците, една група християни решават да сторят нещо. Те организирали събиране на средства, с който отначало наели, а по-късно закупили къща в която ги настанили. Предлагайки им покрив, храна и обич те осъществяват чудото на даряването на човешко достойнство на хора живели до тогава в нечовешки условия. Делото се запазило и разрастнало и продължава и до днес да приютява несретният и уязвим Христос скитащ из градските улици.


Следвайки вдъхновението идващо от Духа на Исус, бедният мъж от Назарет, много хора през цялата история на човечеството са давали конкретни отговори на безпокойството изразено от Папата през този месец. Във Франция, Отец Пиер, основателят на Ragpickers of Emmaus/ Les Chiffonniers d'Emmaus//Вехтошарите от Емаус, Свети Петър Клавър в Колумбия, Свети Мартин де Порес в Перу, Свети Дамиан от Молокай в Хавай, Свети Францисk от Асизи в Италия са само неколцина сред голямото мнозинство.


“Вяра без дела е мъртва”, ни напомня апостол Яков (2:17). “Любовта трябва да се изразява повече в дела отколкото с думи” ни учи свети Игнатии от Лойола. “Несправедливостта причинява много повече зло отколкото любовта може да излекува” казва свети Алберт Хуртадо. Нека да си зададем въпроса, какво можем ние самите да сторим, за да приведем живота си в съзвучие с това, за което се молим заедно със Светия Отец през този месец


Мисионерско намерение
За да бъде Църквата “ дом” за всички, готова да отвори вратите си за тези който поради расова и религиозна дискриминация, глад или войни са принудени да емигрират в други страни.


Скъпи Братя и Сестри,
Темата на Посланието за Световния ден на Преселниците/Мигрантите и Бежанците 2008 бе “Свети Павел преселник, Апостол на народите’”. Разгласяването на Евангелското послание го принуждава да прекоси моретата на Близкия Изток и да пропътува пътищата на Европа, докато не стига до Рим. Тръгва от Антиохия, където проповядава Благата вест на хора непринадлежащи към Юдаизма и където учениците на Исус са наречени “Християни” за първи път (cf. Деяния 11:20, 26). Животът и проповедите му имат една цел: да запознаят хората с Исус, за да могат всички да Го обикнат, защото всички са призовани да се единят в Него.


Тове е мисията на Църквата и на всеки кръстен човек, дори и в наше време, в ерата на глобализацията. Това е мисия, която с внимателна пастирска грижа е насочена към пъстрия свят на мигриращите - студенти учещи далеч от дома, имигрантите, бежанците, разделените хора, евакуираните - включващи жертвите на съвременните форми на робство, както и на трафика на хора. Също и днес посланието на спасението трябва да се представи по примера на Апостола към езичниците, имайки предвид различните социални и културни ситуации и особените трудности на всеки един, които са последица от положението му на мигращ или пътуващ. Изразявам пожеланието всяка християнска общност да живе същата апостолска ревност както Свети Павел, който въпреки, че проповядваше на всички всеспaсяващата любов на Отца (Рим 8:15-16; Гал 4:6), за да “придобиe повече” (1Кoринт 9:22) за Христа, стана слаб “със слабите...На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина” (1Коринт 9:22). Нека примерът му бъде стимул за нас, за да покажем солидарност с нашите братя и сестри и да насърчаваме, във всяка част на света и с всички средства, мирното съвместно съществуване между различните раси, култури и религии.


Все пак, каква е тайната на Апостолa на Езичниците? Отличителнитe му черти са мисионерската ревност и страстта на борец, които произтичат от факта, че от момента в който “Христост го направи свой (Фил 3:12) той остава толкова тясно единен с Него, защото чувства, че сякаш споделя същия Негов живот, чрез споделянето на страданията Му (Фил 3:10; cf. също Рим 8:17; 2 Коринт 4:8-12; Kол 1:24). Това е източникът на апостолския плам на Свети Павел, който казва:” Този , Който още от отробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците” (Гал 1:15-16; cf. също Рим 15:15-16). Той чувства себе си до такава степен “разпнат с ”Христа та да каже “Вече не аз живея, но Христос живе в мен”(Гал 2:20), и няма трудност която да възпрепятсва смелата му апостолска дейност в космополитни градове като Рим и Коринт, които по това време са населени от пъстра смесица от раси и култури. Четейки Деянията на Апостолите и Посланията, които свети Павел пише до различни получатели, пред нас се разкрива образът на една Църква, която не е изключваща, а напротив, достъпна и отворена за всички, изградена от вярващи, без разлика на раса или култура: всеки кръстен е в действителност жива част от Тялото Христово. От тази гледна точка, братската солидарност, изразена във всекидневни жестове на споделяне, съвместно участие и радостна загриженост за другите, придобива уникална популярност. Въпреки това е невъзможно да се постигне това измерение на братско взаимно приемане, за което Свети Павел винаги учи, без готовността да се слуша и приема Словото проповядвано и практикувано (cf. 1 Солун 1:6), Слово, което настоятелно призовава всички да бъдат подражатели на Христос (cf. Ефес 5:1-2), да бъдат подражатели на Апостола (cf. 1 Коринт 11:1). Поради това, колкото по-тясно Общността се единява с Христос, толкова по-силана е загрижеността за ближния, избягва се осъждането му, презрението и скандала ичезват , и толкова повече се отваря тя към взаимно приемане (cf. Рим 14:1-3; 15:7). Близки до Христос, вярващите чувстват че са "братя" в Него, синове на един и същ Отец (Рим 8:14-16; Гал 3:26; 4:6). Това съкровище на братството им помага “ да се предадат на гостолюбието” (Рим 12:13), което е първородната дъщеря на агапе: любовта милосърдие (cf. 1 Тим 3:2, 5:10; Тит 1:8; Фил 17).


Така обещанието на Годпода се осъществява: “тогава аз ще ви приема , и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери”(2 Коринт 6:17-18). Ако сме наясно с това, как е възможно да не успеем да поеме отговорността за всички онези, по-специално бежанците и прокудените, които се намират в трудни условия? Как можем да не отговорим на нуждите на тези, които са най-слабите и най-беззащитните, белязани от несигурност и неувереност, маргинализирани и често изключени от обществото? Те трябва да станат приоритет за нас, защото, перифразирайки един текст на свети Павел, “Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните, още и долните презрените неща на света избра Бог, да ! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога” (1 Коринт 1:27-29).


Скъпи Братя и Сестри, нека Световния ден на Преселниците/Мигрантите и Бежанците, който ще бъде честван на 18 Януари 2009 бъде за всички стимул да живеем братската любов в пълнота без да правим разлики и без дискриминация, с убеждението, че всеки, който се нуждае от нас и комуто можем да помогнем ни е ближен (cf. Deus Caritas Est, 15). Нека учениетo и примерът на Свети Павел, великият и смирен апостол и скиталец /мигрант, евангелизатор ът на народите и културите, да ни подтикнaт да осъзнаем, че в упражняването в милосърдие е кулминацията и синтезът на целия християнски живот.


Заповедта на любовта, като добре знаем, се подхранва, когато учениците на Христос са единени на трапезта на Евхаристията, която е тайнството на братството и любовта par excellence. Точно както Исус, който стана"слуга" на човечеството, повреме на Тайната вечеря съчета новата заповед за братската любов с дара на Евхаристията, така и Неговите "приятели", следвайки стъпките му и поддържани от Неговата Благодат се посвещават на взаимно служенiе, грижейки се един за друг, в съответствие с препоръката на Свети Павел “Един другиму теготите си носете , и така изпълнявайте Христовия закон” (Гал 6:2). Само по този начин нараства любовта сред вярващите и сред всички останали (cf. 1 Солун 3:12).


Скъпи Братя и Сестри, нека неуморно да продължаваме да провъзгласяваме и свидетелстваме за “Благата Вест” с ентусиазъм, без страх и без да пестим енергия! Цялото евангелско послание е събрано в любовта, и верните учениците на Христос са припознавани според взаимната любов която носят един към друг и според приемствеността им към всички. Нека апостол Павел и особено Мария, майката на приемствеността и любовта, добият този дар за нас. Като призовавам божествената закрила над всички онези, които са се посветили на подпомагането на преселниците, в обширния свят на миграциите, уверявам всеки един от вас в постоянните си молитви и с обич давам на всички ви апостолическия си благослов .
 
Пасторален коментар
Хората от Зимбабве трябваше да бягат в Южна Африkа, тези от Дарфур Судан в Чад, членове на дискриминираните малцинства в Минамар трябваше да търсят убежище в Таиланд, тези от Бутан трябваше да избягат в Непал, a хиляди иракчани в Йордания. Пакистанци, афганистанци, бегълци от Kонго, Kолумбия, Сомалия Нигерия, Шри Ланка са принудени да търсят убежища в собствените си страни за да избегната смъртта и терора на войната. Стотици хиляди Африканци се впускат в рисковани пътувания с цел да достигнат Европа в търсене на по-добри възможности за живот, по същия начин безброини Централно Американци и Мексиканци преминават през най трудни изпитания за да достигнат Съединените Щати.


Списъкът с милиони и милиони невинни, честни и здраво работещи хора, които са принудени да напуснат родните си домове, оставяйки всичко зад себе си поради страх или глад, е много по-дълъг. Те бягат от ужас, както успеят и с малкото, което могат носят. Много от тях претърпели жестоко малтретиране или смъртта на любимите си хора. Около 80% са жени и деца, чиито семейства са били разделени или покосени от конфликт.


Днес миграцията, насилствена или не, е световен феномен. В действителност, във всички страни, включително нашите собствени, има хора, които са напуснали земите си и нравите си, за да търсят по-добри условия на живот. Посреща ли ги някой с добре дошли?


Те са отхвърлени, от тях се стархуват, лишени са от правотo на убежище, дискриминирани и третирани като престъпници, преследвани и дори убивани. Защо? Защото са различни, говорят друг език, идват от някъде другаде. Те са смятани за заплаха от тези, пристигнали по-рано. Библията дава свидетелство, че Божият народ винаги е бил народ от мигриращи хора, които минават през болезнени страдания в изгнание. Сам Исус като дете заедно със семейството си, са били принудени да емигрират в Египет, и те също е трябвало да търсят нечия отворена вратата.


Папата ни приканва през този месец да отворим вратите на църквите си за тези в най-голяма нужда и по-специално за бежанците. Нека те намерят в нас, в нашите християнски общности, и в нашето общество, убежище, протегната ръка, усмивка и разбиращо сърце. Нека всички кръстени, синове и дъщери на една и същи Отец, където и да са били родени, да могат да усетят, че в Църквата са се завърнали у дома.


В днешно време има много примери за църковни и мирски организации и институции, в които най-бедните могат да намерят подслон и подкрепа. Ето някои от тях:

Jesuit Refugee Service (JRS) - Йезуитски Бежански Служби
La Cimade est une association de solidarité active avec les migrants, les réfugiés et les demandeurs d'asile, à Paris, France - La Cimade е сдружение за активнa солидарност с имигрантите, бежанците и нуждаещите се в Париж, Франция
Alto Comisionado de Naciones Unidas para los Refugiados – ACNUR - Върховният комисар на ООН за бежанците - ACNUR
SERPAJ-AL - Servicio Paz y Justicia en América Latina - SERPAJ-AL Служба за мир и справедливост в Латинска Америка

Amnesty International - Международна Амнистия
ECRE - European Council on Refugees and Exiles - ECRE - Европейски съвет за бежанците и изгнаниците
Refugees International - Бежанците Интернатионал
Save the Children - Спасете Децата
U.S. Committee for Refugees - U.S. Комитет за Бежанците

bp/ rv