Младите хора и живота

“Ще станем на крака всеки път, когато човешкият живот е застрашен..... Ще станем на крака всеки път, когато светостта на живота е атакувана още преди раждането. Ще се изправим и ще заявим, че никой няма властта да унищожава живот в зародиш ...Ще станем на крака всеки път, когато на едно дете се гледа само като на тежест или като на средство за удовлетворяване на емоция; ще извикаме, че всяко дете е единствен и неповторим дар от Бог...Ще се изправим, когато брачната институция се изоставя от човешкия егоизъм... и да потвърдим неразривната връзка на венчавката... Ще се изправим, когато ценността на семейството е застрашена от социалното и икономическото напрежение...и да потвърдим отново, че семейството е необходимо не само за индивида, но за цялото общество.... Ще се изправим, когато свободата бива използвана за доминиране над слабите, за разпределянето на природните ресурси и енергията и за отричането на основните нужди на хората и ще изискваме справедливост.... Ще се изправим, когато слабите, възрастните и умиращите са изоставени в самота и ще настояваме, че те са достойни за любов, грижа и уважение”.

Тази молитва на Божия раб Йоан Павел ІІ може да бъде смятана за една от най-хубавите „части” от духовното завещание на полския папа и със сигурност един силен „зов” за защита на живота във всичките му форми, обръщайки се на първо място към младежите, надеждата на Църквата, но и на всички обитатели на планетата. Вниманието на младежите към темата „ЖИВОТ” не е така занижено и повърхностно, както голяма част от международните медии иска да ни убеди: има едно усещане за дълбочина и търсене на истината, което по решителен начин пронизва „свещеното”/”сакралното” и „религиозната сфера”. Следователно проблематиката, през която преминават младежите, анализирайки върху собствените си плещи темата „ЖИВОТ”, не се състои само от татуировки и пирсинг; раждането по целия свят на движения „за живот” /‘pro – life’/ с широко младежко участие е потвърждение на това, въпреки че често „гласовете” в защита на живота са заглушавани и държани далече от обхвата на медиите. Повтаряме и споделяме призива на Светия Отец на Бенедикт XVI към младежите, участващи в Световния ден на младежта в Сидни /Австралия/ през лятото на 2008: “Скъпи младежи, животът не е едно просто поредица от факти и преживявания, а е едно търсене на истинското, на доброто и на красивото; точно в името на тази цел правим своите избори, упражняваме свободата си и така, т.е. в истината, в доброто и в красивото, откриваме щастие и радост.” В търсенето на истината, на доброто и на красотата и младежите от третото хилядолетие могат тръгнат по пътя на преоткриване на верността и радостта, не само като произтичащи от християнската доктрина, но и от самия живот – разбиран също в социален смисъл – в неговата цялост, дарявайки част от него на приятелите, в единство на надеждата и възможността, която среща в близостта с Исус своя най-голям израз на споделяне.


Има младежи, които преоткриват красотата на живота, преминавайки през болката и страданието, други – по-облагодетелствани – я откриват в постоянството в християнския живот: един от най-важните ангажименти на Църквата днес е обучението на младежите, предлагането на разумни модели. Отношенията между младежите и живота се разбират не само като „защита на ценностите на живота”, но и като социални отношения между поколението на подрастващите и възрастните, отношения изградени върху сблъсък, среща, размишления и „напътствия”: качеството на взаимоотношенията с приятелите, родителите, свещениците, представлява в живота на всеки млад човек, един важен източник, от който да се черпи.


Срещайки много юноши еждневно, може да се потвърди, че в периода от 13 до 17 години в младежката вселена се среща една трудност във взаимоотношенията, в сравнение с предишните периоди, по-специално с родителите, които често се възприемат като едно ограничение и препятствие по пътя към новостите и новите преживявания; подобен е случаят и със свещениците, с изключение на тези младежи, които са получили дара на „постоянството”, които успяват да продължат формирането си и „след Миропомазанието”, така че после да се включат – чрез енориите, движенията и асоциациите – в живота на мъже и жени. От друга страна по-лесни са взаимоотношенията с връстниците: приятелите са съюзници в този процес на растеж и развитие.


Едно отделно пространство би могло да се развие за „обучаващите” (”наставниците”), истински фактор за среща и посредничество между „приятелите” и „семейството”: за съжаление днес липсват обучаващите, а това е основна функция при израстването на младежите, често се срещат „лъжливи учители” или „медия без уважение”, които възприемат младежите като продукт или като „бройка”, на която да продават всичко и по-повече.


По Fides Вихра Димитрова