Биоетика: изкуствените клетки

Уважаеми слушатели,
В днешното предаване ще насочим вашето внимание към една новина , която съвсем наскоро заля медийното пространство и породи редица въпроси, касаещи последствията от революционното научно откритие свързано със създаването на изкуствена клетка, носител на генетична информация. Името на новооткритата клетка е Синтия . За първи път от сътворението на света човек създаде синтетична клетка, чийто изкуствен геном успешно е прехвърлен на жива клетка. Американските изследователи, достигнали до това откритие, са успели да закодират тази информация.

Един от създателите на изкуствената клетка Крег Вентер обяснява, че откритието е постигнато с помощта на компютър и четири колби химикали. С тях са били изградени един милион и осемдесет хиляди нуклеотида, които са генетичната структура на изкуствената клетка. Според създателите си, клетката е първият самовъзпроизвеждащ се вид на планетата, чийто родител е обикновен компютър. А самата клетка е много могъщ инструмент, с който могат да бъдат създадени всякакви биологични видове.


Откритието на изследователите разбуди духовете и предизвика противоречиви реакции. Освен позитивните последствия, до които може да доведе научното изобретение, като създаването на нови ваксини, дори и храни, клетката Синтия може да предизвика и апокалипсис. Според учените, които са против създаването на изкуствен живот, синтетичната клетка може да се използва и като мощно биологично оръжие, способно да унищожи целия свят.


За поддръжниците на изкуствената клетка, това откритие ще доведе до разработването на нови лекарства за нелечими досега заболявания, ще помогне на човечеството в усилията за изхранване на непрекъснато увеличаващото се население на Земята и може да реши дори такива проблеми като почистването на нефтеното петно в Мексиканския залив.


Критиките за противоречивото научно достижение обаче притесняват учени от цял свят, които предупреждават, че това е един нов вид "Франкенщайн" и поискаха строг контрол за новия метод. В британската преса например излязоха редица статии, в които се говори за истинска заплаха от биокошмар. С това откритие се отваря една огромна врата в историята на човечеството. Учени се опитват да интерпретират ролята на Бог, но колкото и значимо да е това ново постижение рисковете са непредвидими.


Български генетици заемат също скептична позиция относно клетката Синтия. Според тях създаването на изкуствен живот прилича на кутията на Пандора. Те смятат, че човечеството трябва да се развива и еволюира, но човек не бива да се прави на Бог.
Съществуват мнения, че откритието на американските учени и било направено много отдавна, но умишлено се е пазело в тайна досега. Със сигурност „Синтия” е била открита много отдавна, в следствие на дългогодишни опити на американските учени.


Според българският генетик д-р Муткуров „чрез синтезирането на изкуствено ДНК могат да бъдат произведени стотици, хиляди нови вируси, които човечеството не е познавало досега. Други, добре познати вируси пък могат да бъдат модифицирани чрез изкуствените клетки и да мутират така, както се случи със свинския грип”.

Проблемът е, че освен предизвикването на масова психоза, тези изкуствено създадени вируси отнеха хиляди човешки животи и същевременно направиха някои фармацевтични компании още по-богати.


Според много учени синтетичната клетка отдавна се използва като биологично оръжие. Птичи грип, свински грип и голяма част от смъртоносните вируси са били създадени именно по този начин. Всъщност формулата, която използват могъщите фармацевтични компании и която индустрия може да се мери само на оръжейната, е доста проста. Чрез синтетични клетки се преработва ДНК-то на различните вируси, като ги превръщат в нови мутирали. След това сами си създават негова противоваксина – отново с /a> та на синтетичната клетка, и по този начин някои компании печелят милиарди долари.


Естествено еволюционното откритие, използвано в правилна посока, може да бъде изключително полезно при борбата с рака или срещу други редки болести, против СПИН и прочие. Въпреки всичките позитиви, които може да донесе изкуственият живот, учените сами признават, че опасността да се злоупотребява с възможностите на откритието е съвсем реална.

Ватиканският официоз, Osservatore Romano, изразява становището на Ватикана, чиято позиция, както винаги подкрепя развитието на науката, но не отминава страничните ефекти, до които то може то да доведе. Това откритие е "един добър двигател, но не е живот ". Официалният ватикански ежедневник пише: "Освен критиките в заглавията на вестниците, трябва да отбележим, че е постигнат един интересен резултат, но сега трябва да присъединим повишеното внимание към смелостта."


Със сигурност работата на Крейг Вентър и неговия екип, автори на изследването, е от изключително високо генетично инженерингово ниво. Но в действителност - добавя Osservatore Romano – „не сте създали живот, ако сте заменили двигателя.'' Интересеният резултат - продължава статията, подписана от Карло Белиени - който може да намери широко приложение, трябва да има строги правила, както всичко онова, което докосва сърцето на живота.'' ''Генетичното инжинерство може да прави добро - казва Ватиканският вестник – нека дори да се замислим за възможността за лечение на хромозомни заболявания.

Трябва обаче към повишеното внимание да се присъедини смелостта: действията на генома може да лекува, но засяга една много чувствителна точка, каквато е околна среда,чиято манипулация не бива да се подценява. ДНК не е двигател, на който може да се замени буталото - подчертава Osservatore Romano - но замествайки част от едно живо същество чрез неподходящи стимули, дори това да е направено с добра цел, могат да "унищожат" гени по неочакван начин. Много от тях са действително загрижени за възможното бъдещо развитие на генетично модифицирани организми''.

Венета Ненкова