Биоетика: генно модифицирани организми

Дебатите, които продължават да ни вълнуват и днес, когато с всеки един изминат ден човечеството не престава да расте и да се развива, ни карат да спрем нашето внимание на мненията, касаещи генно модифицираните организми (ГМО), споделени от специалисти, работещи в тази област. Този обзорен преглед, който бих искала да направя заедно с Вас ще обхване и мнението на Църквата в следващите ни предавания, но днес бих искала да споделя с Вас позицията на учени, които се изправят срещу навлизането на генетично изменените от човека организми.


Развъждането на домашните животни – всъщност е нещо като приложна генетика. Има редица неща, обаче, които, буквално насила, ни карат да се замислим върху прилаганите Генно- Модифициращите Техники. Според публикации на специалисти в генното инженерство в списанието „Българска наука”, на първо място – това е крайната агресивност и безскрупулност на привържениците на генното инженерство. Става въпрос за структури, които функционират изцяло на без законов и морален принцип, при това не само в България. За тези хора няма научен дебат, няма компромиси, няма и най-малка склонност да се съобразяват с гражданското общество. Но по-важно е , че в генното инженерство механичният възглед за живота стига своя връх. Животът е нещо много повече от проста съвкупност от молекули и наследствената информация. И ако ние пристъпваме към него чисто технически, ние трябва да разберем, че това няма да ни доведе до нищо добро.


Разбира се, генно модифициращите техники имат своето място в развитието на нашето общество, но то трябва да е изключително ограничено, изключително при лабораторни условия и под изключително стриктен граждански контрол , но които за съжаление, нито едно от тези три неща не се приемат от привържениците на генните модификации.
Но какво е в момента положението с освобождаването в околната среда на ГМО?


Що се отнася до растенията – най-мащабното проучване в тази област таи големи надежди в генно модифицираните растения, които могат "да изхранят човечеството", както и би трябвало да се очаква от гледна точка на здравия разум. (Отделен въпрос е, че народите по света гладуват, не защото не сме в състояние да се изхраним и с традиционното селско стопанство, а защото все още в по-голямата му част господстват диктаторски и полудиктаторски режими; т.е., проблемът с гладуващите по света е проблем социален, а не биологичен).


Що се отнася до животните, най-голямото "достижение" на генното инженерство тук, са прасета с кожа на крава, но не трябва да забравяме, че всички големи надежди (за бързорастящи, изключително продуктивни, с определени характеристики на продукцията животни), за които се говореше около 1985-та, не се оправдаха. Но, най-важното, което трябва да подчертаем, са потенциалните опасности за околната среда, защото генетичното замърсяване, е единственото, при което връщане назад няма. Веднъж пуснат Генетично Модифициран Организъм в природата той генетично замърсява, защото се самовъзпроизвежда. На земите, на които в България до преди няколко години беше отглеждана ГМ-царевица "Монсанто" и досега продължава да расте този вид царевица, но вече като плевел, защото няма елемент или организъм, който да му влияе...
Освен това, задължително трябва да се отбележи, че на практика употребата на пестициди при ГМО-посевите е по-голяма - т.е., ГМО-тата водят и до по-голямо чисто химическо замърсяване, в сравнение с традиционните култури.


Много показателно е отношението на ГМ-поддръжниците към етикетирането на хранителните продукти с ГМ-съставки – те правят всичко възможно, за да го избегнат – напр. – непрекъснато се борят за вдигане на допустимата граница, над която би следвало да има съответното обозначение (т.е., че стоката съдържа ГМО).


Каква е днешната ситуация в България? Във връзка с предвидените промени в закона за Генетично Модифицираните Организми, подготвени в резултат на приетото решение от Европейския Съюз, във всички български медии бе публикувана петиция, в знак на протест.
В нея родители и граждани настояват България да остане зона, свободна от Генетично Модифицирани Организми. Протестът се базира на становището, че традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентноспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.

Европейският съюз не изисква от България да либерализира използването на генетично модифицирани организми, така че да застрашим националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, България да определи сама политиката си и да забрани използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. По този начин всяка държава, членка на ЕС, може самостоятелно да определи приоритетите си и да защити интересите си, без конфликт с европейските директиви.

В страни като Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури, а в шест държави-членки на ЕС се осъществява строг, индивидуален подход - например със забрана на царевичния хибрид МОN810: Австрия (1999г.), Гърция (2005г.), Унгария (2006г.), Франция (2008г.), Люксембург (2009г.), Германия (2009г.).

Ще завършим с един любопитен и много показателен факт – когато българските селски стопани са давали на кокошките си споменатата вече ГМ-царевица на "Монсанто", те...са отказвали да я кълват! Цитирам отново мнението на български генни инженери, които твърдят, че генно модифицираните организми са нужни единствено на един съвсем ограничен кръг от хора, които не създават никакъв общественополезен продукт, въпреки че ползват един много сериозен обществен ресурс.
 
Венета Ненкова