Беоетика: генно инженерство

Говорейки за биоетика и генетично модифицирани организми не мога да не засегна още една гореща тема, която само до преди няколко години би била разглеждана само като един интересен сценарий за някой фантастичен филм. Ще се спрем на огромния напредък на генното инженерство и човешкото безумие при експериментирането и стремежа за налагане на тези открития в нашия живот. Клонирането и оплождането при лабораторни условия са темите, които притесняват много от нас. Прогресът е едно добро или зло?

Всички знаят, че клонирането е процес на получаване на организми (клонинги) или клетки чрез безполово размножаване или най-кратко казано създаване на повече от един организми от генетично идентични клетки или организми в резултат на размножаването на единичен техен предшественик.


Големият напредък на науката и свързаното с него бурно развитие на молекулярната биология, генетиката и изкуственото оплождане направиха възможни опитите за клониране на растения и животни. Всъщност първите експерименти в областта на клонирането датират още от началото на 30-те години на миналия век. Но едва през 1997 в списание “Nature” бе публикувана новината за успешното клониране на овцата Доли от екип шотландски учени. От този момент нататък, човек осъзна, че това би могло да се приложи и при клонирането на хора. Съществуват естествено някои техническите проблеми свързани с човешкото клониране, но те рано или късно ще намерят своето разрешение. Много по-сложни са проблемите в морално и етично отношение.


Потресаващи са изказванията на учен, публикувани в сайта на /a> , който споделя, че „...при определени обстоятелства е напълно възможно клониране на хора с по-ниски духовни и умствени възможности, или както е прието да се казва създаване на малоценни индивиди, които може да бъдат използвани само напр. за черна работа – както казва самият той –...Това би довело до силно изразено дискриминиране на част от обществото чрез създаване на малоценни и елитни съобщества от индивиди, както в национален, така и в международен мащаб.По този начин по-богатите нации, например клонирайки природно най-надарените индивиди, биха получили доминиращо господство над икономически по-слабите общества и страни...”

В края на м. декември 2002 г. беше съобщено за раждането на първото клонирано бебе. В надпреварата за създаването на клонирани бебета участваха редица екипи, каквито са тези на американския учен с гръцки произход проф. Панос Завос, италианския ембриолог д-р Северино Антинори, френската химичка Бреджит Боасие и др.


Липсата на подробности около създаването на бебето бяха причина за гласно изразена скептичност относно този успех от страна на най-известните учени, работещи по проблема за клониране на хора. Така, един от най-известните специалисти в тази област - италианският ембриолог д-р Северино Антинори, известен още като бащата на невъзможните деца, заяви, че в тази новина няма нищо достоверно.


Веднага след излизането на новината за клонирането, тогавашният говорител на Ватикана Хоакин Наваро Валс заяви, че този жест е явен признак на един „брутален манталитет, лишен от каквото и да е човешко и етично отношение...” Съобщението, за което няма никакво доказателство предизвика недоверие и получи морална присъда от страна на цялата международната научна общност. Християнската Църква изрази своята чувствителност относно нуждата от защита на вековните нравствени и духовни ценности. Защото човешката личност е с по-висша ценност от човешкия биологичен живот.

Православната църква изрази категоричното си противопоставяне на провеждането на експерименти с човешки ембрионални клетки. Тя изрази опасенията си от нарастването на дискриминацията. Човешките познания за последствията от клонирането все още са нищожни, а възможностите за предварителен анализ на действията в тази посока  още по-малки.

Всеки един християнин и разумен човек трябва да защитава своята твърда позиция пред все новите и нови възможности, които науката и прогресът поставят пред нас. По тази причина всяко решение за прилагане и експериментиране с клонирането трябва да се взима много предпазливо, при общо съгласие и с голямо уважение към човешките ценности. Опасността от превръщането на човека само в предмет и неговото използване като материален субстрат е вече очевидна.


За съжаление, клонирането крие възможността да стане предмет на неконтролируеми икономически или субективни интереси и да доведе дотам, че да започне да се гледа на човека като на същество, подлежащо на програмиране. Освен това, при клонирането съществува вероятността, човешката участ, достойнство и бъдеще да попаднат в ръцете на правителства или корпорации, движени от безнравствени и користни цели, или още, то да бъде използвано неблагоразумно и лекомислено.
Венета Ненкова