Вярата в ежедневието: доброволци от „Каритас-Амброзиана”-Милано в Никополската епархия

Летните младежки инициативи в енориите на Никополската епархия с католически енории от Италия отдавна станаха традиция. Италиански доброволци идват всяко лято в Малчика и провеждат различни инициативи с децата, с младежите, с възрастните хора и с другите доброволци от Каритас-Малчика и съседни енории. На 17 юли в енория „Св.Ана” в с.Малчика пристигнаха група доброволци от „Каритас-Амброзиана” – Милано, решили в продължение на две седмици да дадат своя принос за верните в енорията.

Във вторник 20 юли, италианските и български младежи посетиха Дома за деца, лишени от родителска грижа в село Згалево, Ловешко. Там те цял ден играха с децата, рисуваха, пяха и ги забавляваха. На 27 юли българи и италианци бяха цял ден ангажирани с децата от Згалево, като играха и се занимаваха с тях в енорийския център в Малчика, организираха и специален обяд за тях. На 28 юли доброволците взеха децата от Дома и ги заведоха в гр.Белене, където разгледаха Дирекцията на Природен парк „Персина”, разходиха се на брега на река Дунав и посетиха „Каритас-Белене”. През двете седмици доброволците посетиха домовете на възрастни и болни хора в Малчика, а по време на своите визити разнасяха покани за Деня на болните, който се отслужи в енорията на 25 юли.


Италианските и българските младежи участваха и в Деня на доброволеца, организиран от енорийската Каритас „Света Ана” на 24 юли, като част от Кампанията „Нулева бедност”, инициатива Каритас Европа в отговор на обявената от Европейската Комисия „2010 - Година за борба срещу бедността и социалното изключване”. Младежите участваха в инициативите „Стената на Доброволеца” и в събирането на подписи за „Петицията срещу бедността”: Повече за тяхното участие разказва Маринела Баленкова, аниматор в енорията:

„Положихме доста усилия за изграждането на „Стената на Доброволеца” на която бяха поставени много снимки от различни ситуации на бедността по света. Също така, имаше дни в които обмисляхме думи, символизиращи бедността, които бяха поставени на тази стена, заедно с други рисунки. Стената изглеждаше една грозна картина на ситуацията в която живеят много хора. Присъстваха представители на Каритас – България и Каритас – Русе, също така имахме представители и от Южна България, на Каритас –Куклен и Каритас – Малко Търново. Те не бяха само гости и също участваха в това, като поставиха свои снимки и думи, които според тях изразяват бедността. Размишлявахме и върху въпросите: „Бил ли съм някога беден”; „Може би и моята снимка ще бъде на тази стена”, за да приканим хората да отворят очите си и видят бедността. Да се заслушаме и чуем гласа на бедните и отворим сърцата си за тях. В този миг всеки един представител от Каритас взе един инструмент – кирка, като символ на разрушението – и разрушихме тази стена зад която се откри една прекрасна друга стена. На нея беше изобразена дъгата –символ на връзката между небето и земята и между човека и Бога. Под тази дъга бяха нарисувани две човешки ръце, а около тях представителите на Каритас и българо-италианската младежка групата поставиха снимки и слова, изобразяващи нашите усилия в полза на нуждаещите се. На всичко това присъства и кмета на с. Малчика, който също взе активно участие в инициативата. Всички се ангажирахме да работим срещу бедността, защото всички имаме право на приличен и нормален живот. Присъствието на италианските младежи, които вече няколко години идват сред нас, внесе много радост сред децата, много усмивки сред възрастните хора и дух на любов, който ги придружаваше през цялото време докато бяха сред нас”.

Групата от италианската Каритас-Амброзиана бе от 7 момичета и 2 момчета. Нека чуем впечатленията на някои от тях:

Ирена Валдисари, 21 години от Милано:
„Посещавала съм няколко пъти България и дори съм живяла тук две години. Видях в България материална бедност, но не прекомерна, както и едно обедняване на ценностите, което може би все още се дължи на комунизма. Преди, всичко е било забранявано, докато сега се чувства липсата на ориентири, вземайки като модел западния начин на живот, видян по телевизията. Но също така видях и много положителни неща в духовен смисъл. Особено в Малчика, където срещнах хора с много дълбока духовност. Младежите са много отворени към нас, имат голямо желание за знание и действие.


Как гледаш на българските младежи?
Оптимистично, въпреки, че много от тях желаят да напуснат страната, защото не виждат бъдеще.

Как може да се събори реалната стена на бедността?
Чрез срещите. През тези дни размишлявахме за бедността, която срещаме не само тук, а навсякъде, но не само икономическата, а във всичките и разновидности, болестта и изолацията”.
 
Мария Визинтини, 21 години от Варезе:
Посещавам за първи път България.

Как ти изглежда?
Бедна и неуредена, въпреки че има много хубави къщи и структури, които за съжаление са изоставени. Хората обаче са много гостоприемни, децата имат голямо желание да се забавляват, а възрастните много се нуждаят от грижи.

Вашата група имаше възможност да се срещне с различни хора и области, какво те впечатли?
Много ме впечатли близостта между поколенията – младежи, деца и възрастни – които са много свързани. Нещо, което при нас вече е изчезнало.

Добре, как виждаш борбата срещу бедността?
Като се стремим да помогнем с каквото можем, защото за две седмици не можем да направим големи неща.

Какво е твоето пожелание за младите хора в България?
Да успеят да се реализират, да подобрят своя стил на живот и своята страна, да постигнат своите мечти”.

През месец август в енорията в Белене се организира младежки лагер с участници от всички съседни енории и младежи от Фермо, Италия. Общите интереси, разбирания и най-вече общата вяра в Бога, са силен мотив младежите да искат да работят заедно, да се молят, да обменят своя опит и да откриват нови и непознати кътчета, в които живее Бог.

Росица Златева