Човешката мъдрост и мъдростта Божия

В единадесета глава от евангелието според Матей Исус възхвалява небесния Отец, защото скри тайните на Царството небесно от мъдрите и разумните и ги откри на малките. В поучителната си власт Бенедикт ХVІ многократно подчертава разликата между мъдростта на този свят и мъдростта Божия.


В евангелието на Матей, Исус ликува защото малките на Земята са тези, които приемат божествените истини. „Мъдростта на този свят – посочва Бенедикт ХVІ - е един начин на живот и на виждане на нещата, оставяйки настрана Бог и следвайки господстващите мнения, според критериите на успеха и властта. Божествената мъдрост се състои в следването на Исус – Христос е този който отваря очите на сърцето, за да следваме пътя на истината и любовта”. Не става въпрос за едно анти-интелектуално поведение, нито за „подценяване на човешките усилия необходими за познанието”:

„Не е познанието от само себе си, което може да причини злини, а презумпцията от това което сме или се предполага че сме познали. Именно оттук произлизат отцепничеството и неразбирателството в Църквата и обществото”. (Обръщение към Папските университети, 30 октомври 2008)

Бог не се открива на „изтънчените мислители от този свят”, а на малките, на онези които позволяват на божествената новост да действа в тях:
 
„Това е което интересува Бог. Той обича всички, защото всички са негови създания. Но някой хора затвориха тяхната душа и любовта му не намира вход към тях. Те вярват, че нямат нужда от Бог; не Го искат. Други, които може би са морално бедни и грешници, страдат от това. Те очакват Бог. Знаят, че се нуждаят от Неговата доброта, дори и да нямат една точна представа. В тяхната отворена за Божията светлина душа, Бог може да влезе и заедно с Него да влезе и Неговия мир”. (Проповед на Бъдни вечер, 24 декември 2005)


Божията мъдрост, подчертава Папата, се открива в Тайната на Кръста, който за Юдеите е скандал, а за гърците безразсъдство:


„Скандалът и безразсъдството на Кръста се състоят във факта, че там където изглежда има само поражение, болка и неуспех, именно там се намира цялото могъщество на безкрайната Божия Любов. Защото Кръста е израз на любовта, а любовта е истинската сила, която се открива в тази привидна слабост”. (Генерална Аудиенция, 29 октомври 2008)

Само малките разбират, че в историята победи Кръста, а не мъдростта която се противопоставя на Кръста. Малките отиват отвъд повърхността на нещата, виждат Божието дело в историята с очите на вярата, също като Дева Мария, която в химна „Величае душата ми Господа”, възхвалява Божието величие:


„Тя е Блажена, защото повярва: поради своята вяра прие Словото Господне и зачена въплътеното Слово. Нейната вяра и показа, че престолите на силните на този свят са временни, докато Божия престол е единствената скала, която не се променя и руши. Нейният химн „Величае душата ми Господа”, от векове и хилядолетия, остава най-истинското и задълбочено тълкувание на историята, докато нейният прочит направен от мъдреците на този свят е опроверган от фактите на вековната история”. (Закриване на месеца посветен на Дева Мария, 31 май 2008)


svt/ rv