Свети Бенедикт, покровител на Европа, в поучителната власт на Светият Отец Папата

На 11 юли, денят в който Католическата църква, чества литургично Свети Бенедикт, покровител на Европа, Светият Отец Папата ще предстоятелства богородичната молитва Ангел Господен в Апостолическия Дворец на Кастел Гандолфо, където прекарва своята лятна ваканция. Светецът от Норча, основател на западното монашество, който повлия за развитието на европейската цивилизация, е също и покровител на Понтификата на Бенедикт ХVІ. На него Папата през годините посвети многобройни обръщения и една катехистична беседа на обичайните генерални аудиенции във Ватикана.


Свети Бенедикт, посочва Папата, е като „светлина по нашия път, истински учител, от чиято школа можем да се научим на изкуството да живеем истинския хуманизъм”. Светецът от Норча живее между V и VІ век, в епоха в която светът е разтърсен от тежка криза на ценностите и институциите, причинена от падането на Римската империя, нахлуването на нови народи и упадъка на нравите. В този труден период от историята, младият Бенедикт се оттегля за три години в една пещера близо до италианското градче Субияко. Този период на усамотение с Бог, бе за светеца време за израстване във вярата:


„Тук понесе и преодоля трите основни изкушения на всяко човешко същество: изкушението на самоутвърждение и желанието да постави себе си в центъра на всичко; изкушението на чувствителността и накроя това на яростта и отмъщението. Бенедикт бе убеден, че само след като победи тези изкушения може да бъде полезен на ближните в техните нужди. И така, помирен със своята душа, бе способен да контролира напълно инстинктите на собственото аз и да бъде създател на мира около себе си”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)

Именно през този период на усамотение, Бенедикт, решава да основе първите манастири и дава на своите монаси едно „Правило”, което съчетава молитвата, учението и работа, съвършен синтез на действие и съзерцание:


„Без молитва не може да се изпита Бог. Но духовността на Бенедикт не е едни вътрешен живот откъснат от реалността. В тревогите и смущенията на неговото време, той живя под зоркия поглед на Бог и именно затова не изгуби никога от поглед всекидневните задължения и човека с неговите конкретни нужди”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)


В своето „Правило”, Бенедикт говори за послушанието на монаха, което трябва да съответства на мъдростта на настоятеля на манастира: той „трябва да бъде същевременно нежен баща и строг учител, истински възпитател. Непоклатим срещу пороците, той е призован преди всичко да подражава на нежността на Добрия Пастир, да помага отколкото да доминира; да акцентира повече с фактите отколкото с думите, всичко онова което е свято и добро; да показва божествените заповеди чрез неговия пример”:


„За да може да решава отговорно, също и настоятелят трябва да се вслушва в „съвета на братята”, защото „Бог често открива на по-младите най-доброто разрешение”. Тези наредби, правят изненадващо актуално написаното преди почти петнадесет века „Правило”! Всеки който има обществена отговорност, дори и в малки среди, трябва винаги да бъде човек способен да се вслушва и да се поучава от това”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)


Свети Бенедикт, подчерта Папата, направи много за изграждането на цивилизацията и европейската култура. И днес, в епоха в която старият континент е в „търсене на собствената идентичност”, той показва на Европа пътя по който трябва да премине:


„Несъмнено за изграждането на едно ново и трайно единство са необходими политическите, икономическите и юридически средства, но е необходимо също да се насърчи едно морално и духовно обновление, което да черпи от извора на християнските корени на Континента. В противен случай няма да бъде възможно изграждането на една нова Европа. Без тази живителна лимфа, човек може да изпадне в древното изкушение за самоизкупление: утопия, както посочи Йоан Павел ІІ, която по различни начини през ХХ век причини на Европа „един безпрецедентен упадък в изстрадалата човешка история”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)
 
svt/ rv