Twilight: все по-хуманизирани вампири изпълнени с чувства

Дълго време Ромео и Жулиета, свързани от едно неразривно, но същевременно невъзможно чувство, и разделени от две съперничещи семейства, Капулети и Монтеки, бяха символ за вечната любов. Днес тези двама влюбени се наричат Едуард и Бела и не се запознават на бала с маски във Верона през ХVІ век, а в гимназията на съвременното и дъждовно градче Форкс в американския щат Вашингтон. Но тяхната връзка и взаимно влечение са възпрепятствани не от съперничеството между семействата, а от една не малка подробност: той е вампир, от векове седемнадесетгодишен, а тя човешко същество с опияняващ аромат на кръв. Това са предпоставките на любовната история в сагата Twilight (пр. Здрач) на американската писателка Стефани Мейер, завладяла юношите по света. Досега от четирите книги на сагата, Twilight, New moon, Eclipse и Brеaking down (пр. Здрач, Новолуние, Затъмнение, Зазоряване) са продадени повече от 100 милиона екземпляра, а направените по нея филми донесоха рекордни печалби. Романът на американската писателка завладя сърцата на милиони юноши, но също и на тридесет - четиридесет годишните.

Специалстите вече твърдят, че сагата Twilight се превърна в истински световен феномен. За някои сагата дава живот на двама затворени в себе си, объркани и неприятелски настроени към неразбиращия ги свят младежи, които до някъде се уподобяват на особения вътрешен свят на много свои съвременници. Други са очаровани от „вампира вегетарианец”, който биха искали до себе си, за да ги обича и закриля завинаги. За трети тя представя вечната борба между доброто и злото. Не липсват критики на сагата, определяйки я като „морално празна”. За италианското католическо специализирано издание "Кинематограф", третия епизод на сагата "остава кич като цяло, с барокова чувствителност", но не отрича играта с различни символи, смесвайки митологеми и архетипни фигури, философия, повестователни жанрове и траш литература - "от мелодрамата към траш до филм на ужасите, уестърн, вампири и вълколаци".

По повод премиерата на третата част на сагата, Eclipse, която излезе едновременно по всички световни екрани, ватиканския "Осерваторе Романо" публикува материал озаглавен "Колко страх за един вампир", като изтъква и някои положителни послания. Сагата Twilight поставя на преден план основните елементи на юношеската възраст: страха да бъдеш отхвърлен, егоцентризма и страстите които ти налагат да следваш желанията за сметка на рационалността. Но най-вече търсенето на една невъзможна любов, илюзията за вечната обич. Заедно с това съществуванието и очарованието на забранената любов, онази която върви срещу всички правила и въпреки това неочаквано накрая се оказва побеждаваща. Може би именно величието на тази любов прави Twilight специален: не поради факта, че тази любов е забранена, а защото и двамата главни герои са готови да се изправят срещу собствената си природа, за да бъдат заедно. От една страна вътрешната борба на Едуард да не изпадне в изкушението, пораждащо се от неудържимият аромат на кръвта, а от друга готовността на Бела да умре, да пролее собствената си кръв, за да може да бъде завинаги с Едуард. И двамата се жертват, за да получат в замяна онова дълбоко и силно чувство, което е истинската, дълбока и безусловна любов. Ето защо една толкова романтична и пълна с патос история, в която очакването за една целувка е много дълго, а любовта е разказана чрез погледи, малки жестове и големи любовни обещания, жъне толкова голям успех.


Третият епизод на сагата е алегория за стойността на брака, но също и на вечната продължителност на всяка истинска връзка. Много често употребяваната дума в този епизод е „закрила”. Главните герои разбират, че да обичаш означава да си нещо като баща и майка на този когото обичаш и дори ако е необходимо да приемеш „частица от смъртта” за доброто на другия. Концепция която символично е изразена с метафората на пролятата кръв и от силно наситените емоционално сцени, като битката в която Бела се самонаранява, за да привлече вниманието на вампира, който се опитва да убие Едуард. „Никога не съм мислила за смъртта – са първите думи на Бела в първата книга от сагата – но да умреш за някой който обичаш е добър начин да си отидеш от този свят”.


Докато „първият филм говори за любовта, а втория за загубата, Eclipse показва колко трудна може да бъде една връзка, особено когато е истинска и дълбока”, казва Робърт Патинсън, актьорът изпълняващ ролята на вампира Едуард. В същият лаконичен стил главните герои говорят какво означава брака за тях: „За нас е само лист хартия”, казва Бела, мислейки за нейните родители. „По мое време беше най-добрия начин да кажеш „обичам те””, оспорва Едуард, роден в първото десетилетие на ХХ век.


Да обичаш и да бъдеш обичан, безусловно и завинаги: това е повествователния двигател на този епизод от сагата. Това важи както за възпитаните „вампири вегетарианци” от Форкс, така и за „добрите” вълколаци от индианското племе Куилеут. Важи дори и за лошите вампири, като Виктория. Именно нейната любов към Джеймс, убит от Едуард, я подтиква да търси отмъщение на всяка цена. Това е особеността на сагата Twilight и нейните главни герои: „хуманизирани” вампири изпълнени с чувства, осъзнаващи тяхната опасна същност, но които търсят да променят съдбата която ги очаква, готови да нарушат правилата в името на любовта и възможността да преобразят собствения живот.


Сагата е компенсация за виртуалния живот в който живеем днес, където благодарение на социалните мрежи, разстоянията са почти невидими, а връзките се консумират бързо, без да чакаме да се опознаем по-добре, твърди италианската писателка Лаура Константини. "Живеем между интернет и мобилните телефони, позволяващи винаги да сме в контакт със света, по всяко време на денонощието, но в който никой не те учи какво е истинската любов и очакването на сродната душа. В този виртуален свят връзките са все по-кратки и случайни, а външния аспект на тялото е много по-важен от вътрешността на душата. Twilight показва, че съществува един друг вид любов, която се консумира бавно и която изгаря душата от едно толкова дълбоко чувство. Вампирската сага – феномен, ни кара да размишляваме за любовта с главно „Л”, онази която искаме да продължи вечно. За онази вродена и вечна жажда на човека за любов".


„Във времена изпълнени с цинизъм – пише италианския всекидневник La Stampa – това е една история за любовта, но не баналната любов, а силна метафора, която крие едно древно послание”.


Светла Чалъкова по "Осерваторе Романо"