Бенедикт ХVІ подписа декретите за Беатификацията на многобройни мъченици за вярата по времето на нацизма и комунизма

Скоро Католическата църква ще канонизира един от така наречените „Светци на милосърдието”, Блажен Луиджи Гуанела. Това бе решено от Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с префекта на Конгрегацията за Процесите на Светците, архиеп. Анджело Амато. На срещата бяха подписани и декретите признаващи извършените чудеса от четирима бъдещи Блажени и мъченическата смърт на многобройни свещеници и богопосветени, голяма част от които убити по времето на испанската гражданска война и нацисткия режим в Германия.

Бъдещият нов светец на Католическата църква, Блажен Луиджи Гуанела е роден през 1842 г. в местност близо до италианския град Сондрио, в северната част на страната. На 24 годишна възраст е ръкоположен за свещеник и през същата година се запознава с дон Боско в Торино. Докоснат дълбоко от онази вълна на милосърдие, която преобразява социалните мизерии в солидарност и изкупление, през 1881 година създава в италианския град Комо обществото на „Слугите на Милосърдието и Девиците на Дева Мария на Провидението”, което за кратко време разпростира своята дейност не само в Италия, но и в Америка, Азия и Африка. През 1915 г. италианския град Марсика в областта Абруцо е разрушен от силно земетресение. Заедно с дон Орионе, Блажен Луиджи Гуанела се притичва в помощ на пострадалото население. Само няколко месеца по-късно умира в гр. Комо. Обявен е за Блажен от Папа Павел VІ през 1964 г.

Между ХІХ и ХХ век преминава живота на четирима Слуги и Слугини Божии, на които бяха признати извършените от тях чудеса. Това са свещеника Джустино Мария Русолило, енорийски свещеник на Пианура и основател на Общността на Божествените звания (1891 -1955), монахините Мария Серафина на Пресветото Сърце Исусово, основателка на Сестрите на Ангелите (1849 – 1911), Алфонса Клеричи монахиня от Конгрегацията на Сестрите на Предрагоценната Кръв от Монца (1860 – 1930) и Чечилия Еузепи от третия секуларен орден на Слугите Мариини, умряла на 18 годишна възраст през 1928 г.


Унгарецът по рождение, епископ Джовани Шефлер (1887) отваря тъжната страница на членовете на Църквата, на които одобрените декрети на Папата признават мъченическата смърт. Епископът на Сату Маре, Румъния, умра в затвора на Букурещ през 1952 г., по време на комунистическата диктатура. Мъченици на испанската гражданска война са Хосе Мария Руиц Кано, Хесус Анибале Гомец, Томазо Кордеро и други 13 техни събратя от Конгерацията на Мисионерите на Непорочното Сърце на Блажена Дева Мария, убити по време на религиозните гонения през 1936 г. По същият начин умират Кармело Мария Мояно Линарес и деветте негови събратя от Кармелитанския орден. Жертва на нацизма, заедно с двама негови събратя свещеници, е Йоан Прасек убит в Хамбург през 1943 г. Жертва на антицърковната атмосфера, породила се през френската революция е сестра Маргерита Рутан от Конгрегацията на Сестрите на милосърдието на Свети Викенти от Паоли, която умира в Дакс през 1794 г.

Подписаните от Бенедикт ХVІ декрети признават също и героичните добродетели на Божия Раб Базилио Мартинели, свещеник от Конгрегацията на Училищата на Милосърдието (1872 – 1962), на Божиите Рабини Мария Антония на Свети Йосиф, основателка на Конгрегацията на Блаженствата в Буенос Айрес (1730 – 1799), литвийката Мария Казимира Каупас, основателка на Конгрегацията на Сестрите на Свети Казимир (1880 – 1949), италианката Мария Луиза Гертруде Проспери, настоятелка на Монастира на сестрите Бенедиктинки в Треви (1799 – 1847), испанката Мария Тереза Кармен Арбарасин, монахиня от Конгрегацията на сестрите мисионерки на Непорочна Дева Мария (1927 – 1946) и италианката Мария Плаутила, монахиня от Малките сестри мисионерки на Милосърдието (1913 – 1947).

 svt/ rv