Бенедикт ХVІ към новият иракски посланик: общото страдание на християни и мюсюлмани може да укрепи мирът в страната

Последните години в Ирак бяха белязани от трагични епизоди на насилие в противоречие на поучението на исляма и християнството. Действия извършени срещу невинни членове от населението, мюсюлмани и християни. Това споделено страдание може да установи „една дълбока връзка”, укрепявайки решителността на мюсюлманите и християните „да работят за мира и помирението”. Това подчерта тази сутрин Бенедикт ХVІ в словото си към новия посланик на Република Ирак към Светия Престол, Хабеб Мохамед Ради Али Ал-Садр, който представи своите акредитивни писма.


В словото си Светият Отец припомни, че по време на изборите проведени на 7 март, иракчани дадоха „ясен знак на света” избирайки „пътя на демокрацията. Посредством този път – прибави Папата – иракския народ желае да живее в хармония „в едно справедливо и плуралистично общество”. Независимо заплахите от страна на онези, които не споделят това желание, иракчаните показаха „голяма смелост и решителност”, представяйки се многобройни в избирателните пунктове. Сега и възможно най-скоро е необходимо да се изгради новата политическа мозайка:

“It is to be hoped that the formation of a new government…
Сега надеждата е бързо да се формира новото правителство, за да се осъществи волята на иракския народ за една стабилна и единна държава”. 

Светият Престол, който винаги е смятал за „превъзходни” неговите дипломатически отношения с Ирак, ще продължи да гарантира своята подкрепа, до колкото е възможно, за да може страната да приеме легитимното място на водач в региона. Онези, които бяха избрани – прибави Папата – трябва да покажат „огромна смелост и решителност”, за да отговорят на очакванията на иракския народ:

“The new government will need to give priority to…
Новото правителство трябва да даде приоритет на мерките, целящи подобряването на сигурността във всички сектори на населението, особено на различните малцинства”. 

Сред правата, които трябва да бъдат изцяло зачитани, от особена важност са тези на религиозната свобода и култа, защото позволяват на гражданите да живеят като личности създадени по образ и подобие на Твореца. Иракските християни, отбеляза Папата споделяйки загрижеността изразена от новия посланник, трябва да останат в „тяхната родина”. Онези, които са били принудени да емигрират, пожела, Бенедикт ХVІ, нека скоро почувстват сигурно тяхното завръщане в Ирак:

“Since the earliest days of the Church…
Още от първите дни на Църквата, християните обитават в земята на Аврам, земя която е част от общото наследство на юдаизма, християнството и исляма”. 

Желателно е, подчерта Папата, в бъдеще иракското общество да се отличава със своето „мирно съжителство”, което е общо желание на всички онези, вкоренени във вярата на Аврам. Общество, отбеляза Светият Отец, в което християните имат значителна роля:


“Altough Christians form a small minority…
Независимо, че християните са малцинство в иракското население, те предлагат безценен принос за неговото изграждане и икономическо развитие посредством техния апостолат в сферата на възпитанието и здравеопазването. Тяхното участие в хуманитарните проекти, предоставя необходимата помощ за изграждането на обществото”. 

Историята показа, че някой от „най-ефикасните стимули” за преодоляването на различията, произлизат от примерите на мъжете и жените, които загубиха живота си избирайки пътя на ненасилственото свидетелство, вдъхновено от най-висшите ценности:

“The names of achibishop Paulos Faraj Rahho, father Raghhed Ganni…
Имената на архиепископ Паулос Фараж Рахо, отец Рагхед Гапи и много други ще продължават да бъдат светъл пример на любовта, която ги накара да дадат живота си за другите”. 

Накрая Бенедикт ХVІ припомни инициативата на Светия Престол в подкрепа на локалните Църкви от целия регион, предстоящия Синод на Епископите от Близкия Изток предвиден от 10 до 24 октомври:

“This will provide a welcome opportunity to explore…
Той ще даде възможността да се разгледа ролята и свидетелството на християните в библейската земя и ще даде нов порив за важната роля на междурелигиозния диалог, който може да допринесе за постигането на целта за мирно съжителство и взаимното уважение между вярващите от различните религии”. 

svt/ rv