Бенедикт ХVІ: вярата не е безрасъдство, защото човешкия разум не може да познава всичко

Вярата не е „безразсъдство”, защото човешкият разум не може да познава всичко. Ето защо е „разумно” да се вярва в „Бог, който се открива” и в извършеното от апостолите дело на обръщане на душите. С тези думи на Свети Тома Аквински, Бенедикт ХVІ започна своята катехистична беседа по време на генералната аудиенция, която още веднъж посвети на великия богослов от средновековието. „След повече от 700 години от неговата смърт – посочи Папата пред 9 хиляди поклонници и вярващи от цял свят присъстващи в Аула „Павел VІ” – можем да научим още много неща от него и от неговото учение”. Благодарение на тайната на Въплъщението, посочи Светият Отец, „християнската вяра е укрепена, надеждата е по-силна, а любовта е възобновена, защото няма по-ясен знак за Божията любов към нас от това, че сам Създателя на вселената стана творение”.

Бенедикт ХVІ се позова на богословския шедьовър на Тома Аквински, Summa Theologie, в който „приложението на човешкия интелект към тайните на вярата се развива с яснота и задълбоченост”. В Summa Theologie, посочи Папата, „Свети Тома изхожда от факта, че Бог съществува по три различни начина”:


„Бог съществува в самия себе си, Той е началото и краят на всички неща, ето защо всичко сътворено произлиза и зависи от Него; след това Бог е присъстващ чрез своята Благодат в живота и дейността на християните, на Светците; и трето Бог е присъстващ по особен начин в личността на Христос, свързан реално с човека Исус и действащ в Тайнствата, които извират от Неговото изкупително дело”. 

Когато говори за Тайнствата, отбеляза Папата, Свети Тома се спира по-особен начин на Тайната на Евхаристията, към която „притежава голяма набожност, до такава степен, че според древните биографи, често е допирал главата си от Дарохранителницата, за чуе туптенето на божественото и човешко сърце на Исус”. Набожност и приближаване към Евхаристията, към които Бенедикт ХVІ призова всички вярващи:


„Нека да участваме съсредоточено в Светата Литургия, за да получим духовните дарове, да се храним от Тялото и Кръвта на Господа, за бъдем непрестанно подхранвани от божествената Благодат! Нека често и с желание да се спираме в компанията на Пресветото Тайнство!”. 

Като се позова на поученията на Тома Аквински в неговата „Книжка върху Символа на Апостолите”, Бенедикт ХVІ се спря на стойността на вярата:

„Посредством вярата, казва Свети Тома, душата се свързва с Бог и се превръща в зародиш за вечен живот; живота получава сигурна насока и ние преодоляваме по-лесно изкушенията”. 

Вярата се движи отвъд познавателните възможности на човека, но този път не се отдалечава от Истината:

„Който твърди че вярата е безразсъдство, защото ни кара вярваме в нещо което не може да се изпита посредством сетивата, Свети Тома предлага един детайлен отговор и припомня че това е неоснователно съмнение, защото човешкия разум е ограничен и не може да познава всичко”. 

Не е възможно да се стремим към Истината без вярата, подчерта Бенедикт ХVІ:

„Само в случая в който бихме могли да познаваме съвършено всички видими и невидими неща, тогава би било истинско безразсъдство да приемем истините само от чиста вяра”. 

Не е възможно, посочва Свети Тома, да живеем без да се доверяваме на опита на другите:

„Затова е разумно да вярваме в Бог който се открива и в свидетелството на Апостолите: те бяха малко на брой, обикновени и бедни хора, покрусени по причина на разпъването на Кръст на техния Учител и въпреки това много мъдри, благородни и богати хора се обърнаха за кратко време, слушайки тяхното проповядване”. 

Това е един исторически чудотворен феномен, завърши Бенедикт ХVІ, на който трудно „може да се даде друг разумен отговор, освен този на срещата на Апостолите с Възкръсналия Христос”.


svt/ rv