Отец Федерико Ломбарди: безсилието на технологията пред природната катастрофа причинена
от човека
„Изразяваме нашата молитвена подкрепа към семействата и хората, чийто живот и средства
за преживяване са така негативно обусловени от морския отлив, който замърсява всеки
ден водата, бреговете и Божието творение в зоната на мексиканския залив”. Това е част
от посланието на солидарност, отправено от американските католически епископи към
засегнатото население от така наречения „черен морски отлив”, причина за една от най-тежките
природни катастрофи в историята на страната. Катастрофа, която ни кара да се замислим
над човешката отговорност, както подчертава в своя седмичен коментар директорът на
Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди:
„Вече два месеца
една петролна река се излива в мексиканския залив от петролния кладенец, отворен след
експлозията на платформата на БП. Размерите на катастрофата трудно могат да бъдат
изчислени, но със сигурност са огромни и продължават да нарастват. В спомените ни
се връщат други големи природни катастрофи свързани с човешката дейност, като тази
в химическата фабрика на Бхопал, в Идния през 1984 г. и тази в атомната централа на
Чернобил, Украйна, през 1986 г., които причиниха още по-голям брой човешки жертви
и щети. Но това, което в този случай излиза на преден план е чувството за безсилие
и закъснението в намирането на решение за тази катастрофа от страна на най-голямата
и най-добре технически оборудвана мултинационална петролна компания в света, но също
от страна на най-мощната държава на земята. Това изглежда невероятно, но е факт. Не
става въпрос за изригването на един вулкан, а за една относително малка дупка направена
от човека на дъното на морето. И въпреки това, за два месеца, учени и супер специализирани
техници не успяха да я запушат.
Ще съумеем ли да извлечем поука от това за
внимателното и разумно използване на земните ресурси и равновесия? Разбира се, от
сега нататък много неща ще се променят в областта на петролното извличане, правейки
го по-сигурно. Но може би ще съумеем и да извлечем също и една поука на смирение.
Техниката винаги ще се развива. Но ако в относително простите производителни процеси
се показва толкова безсилна, какво ще правим ако излязат извън нашия контрол по-сложни
процеси, като тези свързани с енергията скрита в ядрото на материята или процесите
при формирането на живота? Тогава с право Бенедикт ХVІ завършва своята последна Енциклика,
разглеждайки големите проблеми на днешното човечество като отговорността при употребата
на силата на техниката”.