Отец Федерико Ломбарди: безсилието на технологията пред природната катастрофа причинена от човека

„Изразяваме нашата молитвена подкрепа към семействата и хората, чийто живот и средства за преживяване са така негативно обусловени от морския отлив, който замърсява всеки ден водата, бреговете и Божието творение в зоната на мексиканския залив”. Това е част от посланието на солидарност, отправено от американските католически епископи към засегнатото население от така наречения „черен морски отлив”, причина за една от най-тежките природни катастрофи в историята на страната. Катастрофа, която ни кара да се замислим над човешката отговорност, както подчертава в своя седмичен коментар директорът на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди:


„Вече два месеца една петролна река се излива в мексиканския залив от петролния кладенец, отворен след експлозията на платформата на БП. Размерите на катастрофата трудно могат да бъдат изчислени, но със сигурност са огромни и продължават да нарастват. В спомените ни се връщат други големи природни катастрофи свързани с човешката дейност, като тази в химическата фабрика на Бхопал, в Идния през 1984 г. и тази в атомната централа на Чернобил, Украйна, през 1986 г., които причиниха още по-голям брой човешки жертви и щети. Но това, което в този случай излиза на преден план е чувството за безсилие и закъснението в намирането на решение за тази катастрофа от страна на най-голямата и най-добре технически оборудвана мултинационална петролна компания в света, но също от страна на най-мощната държава на земята. Това изглежда невероятно, но е факт. Не става въпрос за изригването на един вулкан, а за една относително малка дупка направена от човека на дъното на морето. И въпреки това, за два месеца, учени и супер специализирани техници не успяха да я запушат.

Ще съумеем ли да извлечем поука от това за внимателното и разумно използване на земните ресурси и равновесия? Разбира се, от сега нататък много неща ще се променят в областта на петролното извличане, правейки го по-сигурно. Но може би ще съумеем и да извлечем също и една поука на смирение. Техниката винаги ще се развива. Но ако в относително простите производителни процеси се показва толкова безсилна, какво ще правим ако излязат извън нашия контрол по-сложни процеси, като тези свързани с енергията скрита в ядрото на материята или процесите при формирането на живота? Тогава с право Бенедикт ХVІ завършва своята последна Енциклика, разглеждайки големите проблеми на днешното човечество като отговорността при употребата на силата на техниката”.


svt/ rv