Бенедикт ХVІ: Евхаристията и любовта пораждат истинска и трайна промяна в човека и обществото

Централността на Евхаристията и свидетелството на любовта. Това бяха двете основни теми в словото на Бенедикт ХVІ на срещата на римския диоцез за закриването на пасторалната година, която се провежда от 15 до 17 юни. Темата на тазгодишната среща е „Отвориха им се очите, разпознаха Го и Го възвестяваха. Неделната Евхаристия и свидетелството на любовта". Това бяха и двата основни аспекта от християнския живот, задълбочени през току що изтеклата година.

Евхаристията е спомен за смъртта и възкресението на Христос. Думата „спомен”, подчерта Папата в началото на своето слово, произхожда от еврейската дума „дзакар” (zakar), която означава не просто спомен от нещо случило се в миналото, а „честване, което актуализира онова събитие, по начин възпроизвеждащ неговото спасително действие”. В древността, продължи Светият Отец, на божествата се поднасяха животни и плодовете на земята; но Исус поднесе себе си, стана онази жертва, която се поднася по време на Светата Литургия. Ето защо хлябът и виното се превръщат в Неговото истинско Тяло и Кръв.


Като се позова на тази отличителна характеристика, Бенедикт ХVІ призова във възпитанието на вярата на децата и младежите и в молитвените пасторални центрове да се постави на преден план реалното присъствие на Христос под видовете на хляба и виното. Нужно е в литургията „ясно да се отличи трансцедентното измерение, на Тайната, което озарява общението между всички онези, които принадлежат на Църквата”. Ако на преден план, посочи Папата, е поставено само общението между вярващите, то тогава не може да се осъзнае напълно красотата на отслужваната тайна. Бенедикт ХVІ се спря и на важността да се присъства на Светата Литургия:

„За нас християните е от особена важност, да следваме този нов ритъм на времето, да се срещаме с Възкръсналия в неделния ден и по този начин да „вземем” в нас Неговото присъствие, което да преобрази нас и нашето време”.


Папата призова свещениците да отслужват Литургията със силно вътрешно предразположение и преоткрият плодовитостта от евхаристичното обожаване. Евхаристията е тази която преобразява една обикновена група в църковна общност и трябва да бъде носещата структура в живота на всяка енорийска общност:

„Призовавам всички да отдават специално внимание, също и чрез специалните литургични групи, на подготовката и отслужването на Евхаристията, за да могат всички които присъстват да се срещнат с Господа”. 

Като се храним с Него, продължи Папата, ние се освобождаваме от оковите на индивидуализма и ставаме едно. По този начин се преодоляват груповите, професионалните и национални различия. Чувстваме се чеда Божии. Хранейки се с Тялото Христово ние приемаме също и живота дарен ни от Бог. Ето защо можем да изоставим логиката на света и да следваме тази на дара и безвъзмездността:

„Любовта е способна да породи една истинска и трайна промяна в обществото, действайки в сърцата и разума на хората, а когато е живяна в истината, любовта е „основната двигателна сила за истинското развитие на всеки човек и цялото човечество”. 

В словото си Бенедикт ХVІ изрази своята благодарност към всички онези, които се грижат за бедните и емигрантите. Ако отслужването на Евхаристията, посочи Светия Отец, не подтиква към среща с хората, там където те живеят, работят и страдат, за да им се дари Божията любов, не изразява истината която съдържа. Ето защо е необходимо, да поднесем нашите тела в духовна жертва угодна на Бог в онези ситуации, които изискват отричането от нашето собствено „аз”. „Във време на икономическа и социална криза е нужно да сме солидарни с онези, които живеят в нищета, за да дарим на всички надеждата за едно по-добро и достойно бъдеще за човека”. Но любовта, подчерта Бенедикт ХVІ, изисква окончателни и неотменими решения. Накрая Светият Отец призова младежите да не се страхуват да обичат Христос в свещенството и в изграждането на християнски семейства, които „живеят преданата, неразтрогваема и благоразположена към живота любов”.


svt/ rv