Бенедикт ХVІ: отхвърлянето на естествия закон поражда етическия релативизъм и тоталитаризъм

Истината е достъпна за човешкия разум. Вярата и разума, независимо че си служат с различни познавателни процеси, се намират в синхрон. Това подчерта Бенедикт ХVІ тази сутрин по време на генералната аудиенция на площад Свети Петър, насочвайки още веднъж своята катехистична беседа към личността на Свети Тома Аквински. Разграничаването между вярата и разума, добави Папата, гарантира автономността на човешките и богословските науки. Но тази автономност не означава разделяне, а по-скоро „взаимно и изгодно сътрудничество”.

Папата припомни личността на Свети Тома Аквински и разгледа неговото учение, особено неговия богословския метод, базиращ се на разпознаването на „последователността на истините на християнската вяра с помощта на човешкия разум, който винаги е озарен от вярата”:


„Вярата укрепва, интегрира и озарява наследството на истината, която човешкия разум придобива от само себе си. Доверието, което Свети Тома полага на тези две средства за познание – вярата и разума – може да бъде сведено до убеждението, че двете произлизат от единствения извор на всяка истина, божественото Слово, което действа както в сътворението, така и в изкуплението”. 

Папата посочи, че разума „приема истината по силата на нейната пряка или непряка съществена правдивост”. От своя страна вярата „приема истината на базата на авторитета на Словото Божие, което се открива на хората”. Ето защо не съществува разделение, а „едно взаимно и изгодно сътрудничество”:


„Вярата закриля разума от всяко изкушение на недоверие към собствените възможности. Стимулира го да се разгърне към все по-широки хоризонти, поддържа живо търсенето на основата. От друга страна, когато разума се приложи в свръхестествената сфера на връзката между Бог и човек, обогатява неговата работа”. 

Но не само вярата помага на разума, отбеляза Светият Отец:


„Също и разума, чрез неговите средства, може да направи нещо важно за вярата, което Свети Тома обобщава в увода на своя коментар на De Trinitate на Боеций, където пише: „разумът може да покаже основите на вярата; да поясни, посредством метафори, нейните истини; да отхвърли всички възражения, които се повдигат срещу вярата”. 

Цялата история на християнското богословие, посочи Бенедикт ХVІ, е белязана от „използването на човешката интелект, който показва разбирането на вярата и нейната способност да насърчава доброто за човека”. Хармонията между християнската вяра и човешкия разум е посочена и в „един друг основен принцип на Това Аквински: божествената Благодат не заличава, а предполага и усъвършенства човешката природа”:


„Благодатта, отпусната щедро от Бог и предадена чрез Тайната на въплътеното Слово, е безвъзмезден дар с който човешката природа е изцелена, укрепена и подпомогната в търсене на щастието, което е вродено в сърцето на всеки мъж и жена”. 

Благодатта, продължи Папата, придружава, подкрепя и насърчава поетите етически задължения, а вярващи и невярващи са призвани да признаят изискванията на човешката природа, изразени в естествения закон и да се вдъхновяват от него:


„Когато естествения закон и произтичащата от него отговорност са отхвърлени, се отваря трагичния път към етическия релативизъм на индивидуално ниво, както и към държавния тоталитаризъм на политическо ниво. Защитата на всеобщите човешки права и потвърждаването на абсолютната стойност на достойнството на личността, изискват една основа. Не е ли именно естествения закон с неговите неоспорими ценности тази основа?”. 

Папата цитира енцикликата на Йоан Павел ІІ Evangelium vitae и подчерта, че "за бъдещето на обществото и развитието на една разумна демокрация е наложително преоткриването на съществуванието на основните и вродени човешки и морални ценности(…), които нито един индивид, нито едно мнозинство или държава могат някога да създадат, променят или разрушат, а трябва само да се признаят, зачитат и насърчават”. Бенедикт ХVІ завърши катехистичната беседа, с молитвата на Свети Тома Аквински към Бог:


„Моля те Боже, дари ми воля с която да Те търся, мъдрост с която да Те намеря, живот, който Ти е угоден, постоянство с което да Те очаквам и вяра, че накрая ще мога да Те притежавам”.  
svt/ rv