Папата се моли за "малкото християнско стадо" в Азия

"За да може Църквата в Азия - едно „малко стадо” сред нехристиянското население - да възвестява Евангелието и радостно да свидетелства своята принадлежност към Христос" и "всички национални и международни институции, да положат усилия за гарантиране зачитането на човешкия живот от неговото зачатие до естествената му смърт". Това са темите на Общото и Мисионерското молитвени намерения на Папата за месец юни.


"Как да не сме разтревожени от постоянните атаки срещу живота от зачатието му до неговият естествен край?", пише Бенедикт ХVІ. "Подобни атаки не пощадиха дори региони с традиционална култура, зачитаща живота, като Африка, където има опити аборта да се омаловажи както чрез протокола Мапуто така и чрез плана за действие приет от здравните министри на Африканския Съюз, които скоро ще бъдат предадени на съответните държавни и правителствени глави. Също така нарастват заплахите срещу естествения състав на семейството основано на брака между мъжът и жената и опитите да го омаловажат, равнопоставяйки го с други коренно различни форми на съюз. Всичко това обижда и спомага за дестабилизирането на семейството чрез прикриване на специфичното му естество и уникална социална роля. Други форми на атака срещу живота се извършват понякога в името на научни изследвания. Все по-разпространено е убеждението, че едно изследване е подчинено само на законите, които то избира за себе си и че е ограничено от собствените си възможности". Такъв е случаят например в опитите да се узакони човешкото клониране чрез предполагаеми терапевтични цели (…)
 
Правото на живот и религиозна свобода
При разглеждането на тази тема, Папата припомня своето послание към Дипломатически корпус към Светият Престол (8 януари 2007), че "моралното задължение за зачитане достойнството на всяко човешко същество, в чието естество е отразен образа на Създателя, означава че човек не може да бъде премахнат, когато на някой му се поиска. Имащите голяма политическа, техническа или икономическа власт, не могат да използват тази власт, за да нарушават правата на другите, които са по-непривилегировани. Мирът се базира на зачитането на правата на всички. Съзнавайки това, Църквата се явява като закрилница на правата на всеки индивид".


По-специално тя подкрепя и защитава уважението към живота и религиозната свобода на всеки един. Почит към правото на живот във всеки стадий на базата на установения принцип от решителна важност: живота е дар, който не изцяло на разположението на субекта. Също така твърдението за правото на религиозна свобода, поставя човешкото същество във взаимоотношение с трансцеденталния принцип, който го откъсва от човешките прищевки. Правото на живот и на свободен израз на личната вяра в Бог не са подчинени на човешката власт. Мирът изисква изграждането на ясна граница между това което е на разположение на човека и това, което не е: по този начин недопустимите намеси в наследството от човешки ценности ще бъдат избегнати".

Що се отнася до правото на живот, Папата осъжда широко разпространеното му оскверняване в нашето общество, чрез жертвите на военните конфликти, тероризма и различните форми на насилие и тихата смърт причинена от глада, аборта и опитите с човешките животи и евтаназията. "Как може да не погледнем на това като на атака срещу мира? Абортът и ембрионалните опити са директен отказ на нашето отношение на приемственост към другите, което е задължително за установяването трайни мирни взаимоотношения. Що се отнася до свободния израз на личната вяра, което друг симптом на липсата на мир в света, той се изразява в трудностите които християните и представителите на други религии често срещат когато свободно изповядват религиозните си убеждения".


Говорейки специално за християните, Папата посочва "с болка", че не само им се пречи понякога да изповядват свободно религиозните си убеждения, но в някой страни те в действителност са преследвани и дори съвсем на скоро сме свидетели на трагични случаи на жестоки насилия. "Съществуват режими, налагащи една единствена религия на всички, докато секуларните режими водят не толкова до насилствено преследване, колкото до системно културно опетняване на вероизповеданията. И в двата случая става въпрос за нарушаване на едно основно човешко право, което има сериозни отражения за мирното съжителство. Всичко това може само да насърчи един манталитет и една култура възпрепятстваща мира.


Естественото равенство на всяка личност
В началото на многото конфликти, които заплашват мира, стоят със сигурност многобройните неравенства, все още трагично присъстващи в нашия свят. Особено коварни сред тях са, от една страна, неравенството в достъпа до продукти от първа необходимост, като храна, вода, подслон и здравеопазване; от друга страна продължава да съществува неравенството между мъже и жени в прилагането на основните човешки права.

Основният елемент в изграждането за мира е признаването на пълното равенство на човешките същества, произхождащо от тяхното общо транседентално достойнство. Равенството на това е ниво е благо, принадлежащо на всички, вписано в естествената „граматика”, която може да се извлече от божествения план на сътворение; то е благо, което не може да бъде пренебрегнато или презирано без това да предизвика сериозни от отзвуци, излагащи на риск мира. Изключително тежки липси, които измъчват много народи, особено в Африка, стоят в корените на бурни насилствени реакции и така нанасят тежка рана на мира.


Също така, неадекватното разглеждане на въпроса за общественото положение на жените, спомага за създаването на нестабилност в структурата на обществото. Позовавам се на експлоатацията на жените, които са третирани като предмети и многобройните начини, които показват липса на уважение към тяхното достойнство. Позовавам се също – в различен контекст – за виждането царуващо в някой култури, където жените са все още строго подчинени на своеволните решения на мъжете с тежки последствия за тяхното лично достойнство и за упражняването на основната им свобода. Не може да се поддържа илюзията за сигурен мира, докато тези на дискриминация не се преодолеят, тъй като те накърняват личното достойнство, положено от Създателя върху всяко човешко същество.
 
Човешки права и международни организации
За Бенедикт ХVІ един истински и траен мир предполага зачитане на човешките права. Въпреки това, ако тези права се основават на неубедителна концепция за личността, как те самите да не остлабнат? Тук можем да видим колко крайно недостатъчна е една релативистична концепция за личността, когато се отнася до оправдаването и защитаването на правата и. Трудността в случая е ясна: правата са предложени като абсолютни, докато основата на която те би трябва да почиват е само релативна.


Трябва ли да се учудваме, че в лице с „неудобните” изисквания, поставено от едно или друго право, някой ще си позволи да го оспорва или да реши, че то трябва да бъде премахнато? Само ако се основават на обективни изисквания на природата, дарени на човек от Създателя, могат преписаните му права да бъдат декларирани без страх от опровержение. Не е нужно да се посочи, освен това, че човешките права предполагат съответни задължения. Във връзка с това Махатма Ганди мъдро каза: „Реката Ганг на правата тече от Хималаите от задължения”. Яснотата върху тези основни изисквания е необходима, ако постоянно атакуваните днес човешки права трябва да бъдат защитени по подходящ начин. Без подобна яснота, изразът „човешки права” ще свърши, бидейки предикат на съвсем различни подлози: в някой случаи, човешката личност, белязана от постоянно и винаги валидни достойнство и права, навсякъде и за всеки, в други случаи личност с променливо достойнство и постоянно променливи права, без да се зачитат същина, време и място.
 
Молитвено намерение за мисиите
За църквата в Азия, която е едно „малко стадо” сред нехристиянски населения, да може да възвестява Евангелието и радостно да свидетелства своята принадлежност към Христос. 

Въпреки, че католиците в Република Китай са малко повече от 1% от общото население на страната, те са готови да вземат участие в изграждането на едно по-хуманно и справедливо общество, отличаващо се със искрената загриженост за благоденствието на най-слабите. Част от мисията на Църквата е да сподели своят „опит по хуманност” с всички хора с добра воля, за да допринесе за благоденствието на цялото човешко семейство. Тя допринася в сферата на образованието, здравеопазването и благотворителната дейност. Твърдото укрепване на свободата на религията от страна на вашето правителство, дава възможност на Църквата да реализира своята мисия на любов и служение и свободно да изразява чрез литургията и проповядването на Евангелието. От името на всички католици в Тайван, желая на изразя колко високо оценявам тази свобода, на която се радва Църквата.


Благодарение на „присъщата им духовна проницателност и морална мъдрост” (Ecclesia in Asia, 6) съществува значителен религиозен живот и способност за възраждане на азиатските народи. Следователно, почвата е особено плодородна, за да може диалога между религиите да пусне корени и да се развие. Азиатците продължават да показват „естествено благоразположение към взаимното обогатяване на народите сред многообразието на религии и култури”. Колко е важно за народите в днешния свят да бъдат способни да се вслушват едни в други, в една атмосфера на уважение и достойнство, съзнавайки че човешката природа която споделят е много по-дълбока връзка от културните различия, които привидно ги разделят! Подобен растеж във взаимоотношенията предлага едно толкова необходимо служение на обществото като цяло. Чрез ясното свидетелстване „на онези морални истини, които са за всички мъже и жени с добра воля, религиозните групи… оказват положително влияние на по-широката култура”. (обръщение към представителите на другите религии, Вашингтон, 17 април 2008)

Откритият и конструктивен диалог е също и ключ към разрешаването на конфликтите, застрашаващи стабилността на нашия свят. Във връзка с това, Светият Престол приветства неотдавнашния положителен напредък в отношенията на Тайван и континентален Китай. Католическата църква е изпълнена с желанието да подпомага мирното разрешаване на споровете от каквото и да е естество, „обръщайки внимание и насърчавайки дори и най-незначителния знак на диалог или желание за помирение”. (обръщение към Генералната Асамблея на ООН, 18 април 2008). По този начин, тя желае да поддържа усилията на правителствата да се превърнат в „уверени шампиони по човешко достойнство и безстрашни строители на мира”. (Послание за Световния ден на мира 2007)