Мануел Гаридо - първия мирянин журналист обявен за Блажен

Испанецът Мануел Лоцано Гаридо ще бъде първият мирян журналист обявен за Блажен. Тържествената церемония ще се проведе на 12 юни от 19.30.в испанския град Линарес и предстоятелства архиепоскоп Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каноничните процеси на Светците. Мануел Лоцано Гаридо, познат поваче кат "Лоло" е роден на 9 август 1920 г. в набожно католическо семейство. Още на млади години става член на движението „Католическа Дейност”. Журналист и писател, инвалид, свидетел на Евангелието, неговият живот е изцяло белязан от вярата. По време на религиозните преследвания в Испания, Лоло е избран да носи Светото Причастие на политическите затворници. На 16 годишна възраст е арестуван, за което години по-късно ще си спомня като за една от най-големите радости в живота: „да прекара нощта на Велики Четвъртък заедно с другите затворници, в обожаване на Пресветото Тайнство". За него председателят на Папския Съвет за Социалните комуникации, архиепископ Клаудио Мария Чели посочва, че през целия си живот съхранява влечението към истината основана на Евангелието:


„Това, което ме впечатли най-много при него е вярата му. Първият път, когато отслужват литургия в неговия дом – когато вече беше болен – пита дали неговата пишеща машина е поставена под олтара. От цялото си сърце желае Кръста да се слее в клавишите на машината и от там да даде изобилен плод”. 

През 1942 г. се разболява от прогресивна парализа, която за кратко време ще го доведе до пълна неподвижност. През 1962 г. загубва и зрението, но въпреки това винаги е дълбоко вдъхновен от един дълбок евхаристиен и богородичен дух. Въпреки болестта, съумява да превърне болката в радост:

„В последните години Лоло, живя силно неговото призвание да бъде свидетел на истината чрез страданието. Това което те оставя удивен е че той беше един щастлив болен, а не болен който понасяше. Той беше болен, който откри в общението с Господа Исус формата чрез която да преобрази неговото страдание в изкупление, благодат и любов. Той беше един щастлив болен”. 

Инвалидната количка не го спира, до неговата смърт през 1971 г., да подхранва и своето журналистическо призвание: професия, която се превръща в мисия в служба на Евангелието. В своят „Декалог на журналиста” пише:

„Меси хляба на информацията, изчистена със солта на добрия стил и кваса на вечното, след това поднеси го за да съживиш интереса, но не премахвай радостта на всеки да се наслаждава, преценява и усвоява”.


svt/ rv