Бенедикт ХVІ закри Годината на свещника: Бог присъства сред хората чрез свещеника. Папата поиска прошка за сексуалните насилия над малолетни

Тази сутрин на площад „Свети Петър” с тържествена Света Литургия за празника „Пресвето Сърце Исусово” Бенедикт ХVІ закри Годината на Свещеника в съслужение с 15 хиляди свещеници от цял свят. В своята проповед Папата засегна важни теми, като званието и свещенството, но и за "раната причинена от случаите на педофилия в лоното на Църквата". „Просим силно прошка от Бог и от жертвите и за да може подобни насилия да не се случват никога повече”, каза Светият Отец и призова свещеници и вярващи "да преоткрият величието и красотата на свещеническото служение”:


„Бог си служи с един обикновен човек, за да може чрез него да присъства сред човеците и да работи за тяхна полза. Поверявайки се на хората, въпреки че познава техните слабости, Бог смята, че те са способни да действат и присъстват от Негово име. Тази смелост на Бог е най-великото нещо, което се крие в думата „свещенство”. Нека Бог се увери, че сме способни за това. Нека хората откликнат и Му служат така, за да се обвържат вътрешно с Него”. 

Това е смисълът на Годината на свещеника, посочи Бенедикт ХVІ на хилядите свещеници облечени в бели литургични дрехи, който превърнаха площад „Свети Петър” в огромен олтар под небето, пред голямата икона на Свети Жан-Мари Виане: „Искахме да събудим радостта, че Бог е толкова близо и благодарност за това, че се поверява на нашата слабост". Годината на Свещеника, допълни Папата, е също и призив към младежите, че "общението в служба на Бог и с Бог съществува и дори Бог очаква нашия положителен отговор”:


„Допускахме, че това ново сияние на свещенството няма да се хареса на „неприятеля”, който би предпочел да види неговото изчезване, защото по този начин Бог ще бъде отстранен от света. И така се случи, че именно през тази радостна година за Тайнството на свещенството се появиха на бял свят греховете на свещениците, преди всичко насилието срещу малките, в което свещенството, като Божията грижа в полза на човека, се превръща в противоположното”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че „ако Годината на свещеника имаше за цел да прослави нашето лично човешко усърдие, тя щеше да бъде унищожена от тези събития”. Но нека смятаме „всичко случило се, като дълг за пречистване към бъдещето”. За настоящето Бенедикт ХVІ още веднъж посочи нуждата от съзнанието за едно зло, което изисква дълбока солидарност:

„Просим силно прошка от Бог и жертвите и възнамеряваме да направим всичко възможно, за да не се повтарят повече подобни насилия”. 

В проповедта си Бенедикт ХVІ се позова на псалм 22 от литургичните четива, който говори за жезъла, с който пастира защитава своето стадо „от дивите зверове” и за гегата на която се подпира, за да премине през „трудните пътища”:
 
„Също и Църквата трябва да използва жезъла на пастира, жезъла с който да закриля вярата срещу измамниците, срещу онези ориентири, които в действителност дезориентират. Именно употребата на жезъла може да бъде в служба на любовта. Днес виждаме, че не става въпрос за любов, когато се толерират недостойни за свещеническия живот поведения. Както и не става въпрос за любов, ако се позволи разпространението на ересите (…) Същевременно обаче, жезъла трябва също да бъде винаги и гегата на пастира, която да помага на човеците да вървят по трудните пътища и да следват Господ”.

В псалм 22, посочи Папата, се намира човешкия „радостен и благодарен” отговор към Бог, който чрез Христос отвори сърцето си за нас. Бенедикт ХVІ подчерта, че Бог се грижи лично за всеки един от нас и за цялото човечеството. Той не е един далечен Бог, за когото нашият живот има твърде малка стойност:


„Мнозина може би не желаят Бог да се грижи за тях, не желаят да бъдат обезпокоявани от Него. Но там където Божията любов и загриженост са смятани за безпокойство, там човешкото същество е разтревожено. Хубаво е и утешаващо да знам, че има някой който ме обича и се грижи за мен. Но още по-важно е съществуванието на онзи Бог, който ме познава, обича и се тревожи за мен”. 

Тези мисли, настоя Бенедикт ХVІ, трябва да ни правят наистина щастливи. Бог „иска от нас като свещеници, в един определен момент от историята, да споделим Неговото безпокойство за хората”:


„”Познанието” в библейският му смисъл, не е просто едно външно опознаване, така както се знае телефонния номер на един човек. Да „познаваш” означава да си вътрешно близък до другия, да го обичаш. Ние трябва да се стремим да „познаваме” хората от името на Бог и с оглед на Бог; трябва да се стремим да вървим с тях по пътя на приятелството с Бог”. 

И дори да е неизбежно, всяко едно човешко същество по време да живота трябва да премине през „тъмните долини на изкушението, на унинието и на изпитанията”:
 
„Но и в тези тъмни долини на живота Бог е там. Господи, в мрака на изкушенията, в тъмните часове, в които сякаш светлините са угаснали, покажи ми че Ти си там. Помогни на нас, свещениците, в тази тъмни нощи да бъдем близо до поверените ни хора, за да им покажем Твоята светлина”. 

В края на литургията Бенедикт ХVІ посвети свещениците на Непорочното Сърце на Мария и на седем езика призова 400 хиляди свещеника по света „да бъдат верни на свещеническите обещания в Църквите на Изтока и Запада и да продължат с подновен устрем по пътя на светостта в това свято служение”.
 
svt/ rv