Идентичност и диалог

„Диалогът трябва да бъде здраво вкоренен в искреното и взаимно търсене на истината”, пише Бенедикт ХVІ в тазгодишното си послание за Световния ден за социални комуникации. Това поставя въпросите за посланието на Църквата и нейната идентичност, които имат нужда от яснота, предвид новите предизвикателства на съвремието. По тези въпроси неотдавна в Рим се проведе международен семинар за говорители на Епископските конференции, който отрази тенденциите и линиите за комуникация, които стават валидни предвид „глобалното село” в което Църквата има нелеката мисия да продължава процеса на новата евангелизация.

„Яснота, точност и прозрачност, придружени от милосърдното служение на истината” са главните характеристики за комуникаторите в Църквата, посочва монс. Клаудио Чели, председател на Папския съвет за социални комуникации. „ Църквата трябва да има ясното съзнание за своята идентичност, което означава да знаем какво носим в сърцето си”, казва първия ватикански комуникатор. „Трябва да създадем една култура на диалога, зачитането и приятелството. Добрият комуникатор не само трябва да има доктринални и професионални познания и яснота, но също трябва да бъде в хармония със своята църковна общност и Църквата. Трябва да подобрим формите на комуникация първо между самите нас. Ние, комуникаторите, имаме призванието не само да информираме, подкрепяме и насърчаваме, а също така и да помогнем за разбирането какво означава комуникацията в Църквата и от нея”.

„Църквата трябва да има по-голяма прозрачност”, посочва директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди. „Необходимо е да се разбере, че трябва винаги да даваме повече информация, която можем да дадем, за да можем по този начин за се заличи впечатлението, че Църквата обича да мълчи, защото има какво да крие”. Пример за това са случаите със сексуални насилия извършени от някои църковни служители: „Смятам, че този въпрос още не е приключил и все още не трябва да се забравя, а точно обратното – посочва ватиканския говорител – нашата задача е да развием и разширим комуникацията в Църквата и в обществото и я канализираме в положителна посока”.

За тези „трудни моменти” в комуникацията на Църквата говори дон Луис Ромера, ректор на Папския университет „Светия Кръст”: „При демокрацията правото на информация е основно, но ако от институциите бива поискана ясно и автентична информация, далеч от фалшификациите и двойствеността, медиите имат задължението да я предадат цялостно и обективно, а не еднопосочно и редуцирано, както при случаите със сексуални насилия извършени от църковни служители”. „Новите дигитални технологии разшириха аудиторията и дори позволи всеки да стане „информатор”, какъвто е например блога – продължава дон Ромера. Така се родиха и „fast food” новините, които наистина са скоростни, но повърхностни и често пъти опростени, създавайки недостатъчна или ограничена представа за едно събитие. Църквата обаче, трябва да предложи „slow food” новини, които са задълбочени, препращат към ценности и история, защото днес съвремието сякаш вече не приема вечните ценности на Евангелието”.

Как може тогава да се преодолее това състояние? „Изходната точка за един диалог е да се знае кой е получателят на твоето послание”, казва испанеца дон Жозе Мария Ла Порте. Нека се стремим да мислим, че обществото има възможност да види какви са идеите на Църквата, нейните предложения и позитивното на вярата. Тази ясна идентичност много помага за диалога. Затова, най-важното е професионализма. Посланието на Църквата има 2000 история и продължава да променя живота на хората. Върху това трябва да се базира и нашата стратегия. Да разберем света на медиите и не избягваме трудните теми, трябва да ги посрещнем с надежда, но и със смирение, за да се научим да представяме вярата”.

По какъв начин може да се представи красотата на християнската вяра? Ето какво мисли отец Йозеф Ковачик, говорител на Епископската конференция в Словакия: „Не е лесно, но преди всичко това означава да се диалогира, т.е. да се отдели време на журналистите и се говори не само за „горещи” или „проблемни” въпроси, а също и по важни теми за Църквата. Понякога те не са достатъчно подготвени по доктринални въпроси или по църковната терминология. Важното е да се установят човешки отношения и се обясни най-същественото, за да може хората да знаят за онова, което Църквата смята за важно”.

Димитър Ганчев