Проф. Фабрицио Мастрофини в Дипломатическия институт: дипломацията на Светия Престол в служба на мира и изконните човешки права

Koрените на Църквата датират от различни епохи, но опират до ежедневието на мъже и жени, както и до въпроса за смисъла на живота и нашите действия. Дори невярващите си задават въпроси. Църквата дава своя отговор в социалния и политически контекст, в който действа. Днес този контекст се отнася до Обединена Европа, която може да се обогати при преоткриването на човешките ценности. С тези думи проф. Фабрицио Мастрофини откри лекцията си „Църквата в Европа”, която представи днес пред млади дипломати в Министерство на външните работи. Кореспонденция от Десислава Попов:

*********
"В лекцията си професор Мастрофини се позова на „дипломацията” на трима папи. В енцикликата си Папа Йоан XXIII казва, че Църквата е майка и учителка -защитник на човешките права, правото на живот. Това е редът, който е не само справедлив , но и човечен, посочи лекторът.

В първото си обръщение пред дипломати акредитирани пред Светия Престол на 12 февруари 1979 Папа Йоан Павел II казва, че Църквата е религиозна институция, така че в срещата си с политическите институции, тя трябва да е ангажирана със защита на религиозните права и свободата на съвестта, които са права на човешката душа.
Конкретните закони, които се изработват, трябва да защитават човешките права.


В лекцията си пред дипломати от 9 янурари 2006 г. Бенедикт XVI говори за това, че нито едно правителство не може да се освободи от отговорността за спазване на свободите на гражданите, без това да намали престижа й в международен план.


Основната задача на дипломацията на Светия Престол, обобщи проф. Мастрофини, е да пропагандира свободата на религията. Но днес сме свидетели, че дори най-старите държави не спазват свободата на изповедание на малцинствата. Папите имат право да се обръщат към света и да говорят за свободите. Това включва борбата за мир, защита на правата, защита на бедните и слабите и укрепаване на дипломатическия морал. Главен двигател дипломацията на Светия Престол е Папата по време на посещенията си по света. Той може да вдъхновява политическите ръководители, а понякога и да критикува системи който заплашват човешките права и мира, изтъкна в лекцията си проф. Масторфини.


Църквата се бори за справедливост за признаване на християнските корени на Европа, което единствено може да доведе до развитие. Тя насърчава към зачитане на значимостта на човека. Призивът на църквата е за спасение на всички същества, всеки ден. Ако няма връзка между Евангелието и реализацията му, това би било релативизъм. В анализа си за културата на Европа, Папа Бенедикт XVI казва, че има "диктатура на релативизма".



Предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно е в истинското противоречие, което настъпва между религиозната еманципация на човека и големите културни различия. Това е визия, която може да заличи Бог от живота. Не трябва да изпускаме от погледа си Бог, ако не искаме да изгубим човечността си, подчерта лекторът. Църквата се бори за човешките права, а не за икономически и политически изгоди каквито подозрения имат някои страни.


Проф. Мастрофини припомни думите на Папа Йоан Павел II, казани в Сараево през 1997 година, че „международните конфликти могат да бъдат преодолени само по пътя на диалога, на взаимното изслушване, което изисква лоялност, търпеливост и последователност”. Издигането на истинския мир е голямата задача за Църквата-каза професорът. Сградата на мира се опира на смелостта и прошката. Църквата е среда, в която се събират вярващите в Евангелието, който се стремят да подобряват обществото, в което живеят. Това е трудно е да се постигне, защото и в днешна Европа богатите страни обръщат гръб на по-бедните. Истинският мир е възможен не само в богати общества, а там където има равен достъп до блага, защото колкото и да е богата една страна, ако има неравенства това е заплаха.


България обаче може да бъде пример за Европа как религиозната свобода се постига по пътя на диалога. Затова прозорецът, от който говори Папата всяка неделя е символ на диалога, защото когато той се обръща към хората, те реагират, завърши лекцията си професорът.


Ето и мнението за инициативата на директора на Дипломатическия институт в Министерство на външните работи, Таня Михайлова:


Лекцията на професор Мастрофини коментира и директора на Културния институт към министерството, Людмила Димитрова:  
Лекцията, заедно с вчерашната която професор Мастрофини изнесе в Софийския университет "Климент Охридски", бе част от кратък цикъл по покана на Външно министерство в рамките на 20-та годишнина от сключването на дипломатически отношения между Светия Престол и България.

За Радио Ватикана Десислава Попов