Латинският патриарх на Ерусалим Фуад Туал: както Светата Земя Кипър е разделен и жадува за мир

От утре започва апостолическата визита на Бенедикт ХVІ в Кипър – безпрецедентна в историята и наречена „историческа”, защото за първи път един Папа посещава острова. Както самия Бенедикт ХVІ вече заяви, посещението му има за цел да представи работните линии на предстоящия Синод за Близкия Изток, който ще се проведе през октомври във Ватикана. Освен духовния и пастирски характер, папската визита се помества в контекста на т.н. „кипърски въпрос”, възникнал с разделението на острова през 1974 след окупацията на северната му част от турски войски. Папата ще види конкретните знаци на това разделение, но неговото присъствие носи заряда за надежда в преговорите между кипърския президент Деметрис Кристофияс и лидера на кипърските турци Дервиш Ероглу. Освен с католическата общност, наброяваща с различните ритуали около 25 хиляди, Бенедикт ХVІ ще се срещне и с православната общност и лично с Кипърския архиепископ Хризостом. Местният печат извежда на преден план папската визита и показва интерес към присъствието на Римския епископ, който може да подпомогне мира и справедливостта. Много православни не познават Бенедикт ХVІ и са доволни от възможността да го видят на тяхна земя. За католиците посещението е нов стимул за обновена вяра и християнско свидетелство. Това потвърждава и Латинския Патриарх на Ерусалим, монс. Фуад Туал, към чиято патриаршия се причислява и Църквата на остров Кипър:
*********
„Щастливи сме от папската визита, тъй като тя е знак за подкрепата и безпокойството на Светия Отец за тази земя, както и за общението и междухристиянския диалог. Кипър и Светата Земя имат много общо с Ерусалим: стените, разделящи острова на северна и южна част. Ние сме свикнали с тези стени на срама, разделящи хора, семейства, имотна собственост, църкви, свещеници и вярващи. Една продължаваща драма. Ние не забравяме, че все още сме страдаща Църква, а Кръста е нашия ежедневен хляб, но без да се забравя че Калвария не е далеч от празния гроб. Ние сме Църква на Възкресението и надеждата. Всички духовни водачи, заедно с Папата, имаме дълга да окуражаваме хората да не се страхуват, защото има едно духовно измерение - Бог, който е с нас, който ни обича и ни прощава. От друга страна, атаките на Израел усложняват обстановката. Липсва реалния разум. Ако хората виждат в политиката само реакция от страх, нищо не можем да направим. Нужно е нашата помощ и на международната общност за създаването на култура на мира и позитивно мислене. Защото мирът е нещо хубаво, всички имаме нужда от него и това си заслужава усилията”.

dg/ rv