Кипърският посланик към Светия Престол, Грегориос Пулидис: кипърци желаят обединението на острова

За първи път един Римски епископ посещава Кипър, в лицето на Бенедикт ХVІ, от 4 до 6 юни, а заедно с това за първи път посещава и една православна страна, по примера на неговия предшественик Йоан Павел ІІ. Кипър е крайната граница на ЕС и невралгична точка за мира в Близкия Изток. Кипър бе и мястото за среща между смесената католическо-православна комисия за богословски диалог. За значението на папската визита на острова говори в интервю за Радио Ватикана посланика на Кипър към Светия Престол, Георгиос Пулидис:


*********
„Кипър е страна член на ЕС с развиваща се икономика и укрепена демокрация. Присъединяването към ЕС отбелязва достигането на една дълго преследвана цел, която поставя Кипър сред голямото семейство европейски народи и което естествено заема по своята история и култура. Трябва да се отбележи обаче, че кипърци не искаха присъединяването само поради икономически причини, колкото по политически. Защото кипърци виждат в членството към ЕС поле на сигурност, която за съжаление другите международни организми не предложиха в нужния момент. От 1974г. една трета от острова е окупиран от турска страна. В тази зона турските военни концентрираха турско-кипърско малцинство, което е 18% от населението на острова, изгонвайки със сила кипърските гърци и всички християни, а накрая самопровъзгласиха държава-фантом, която не е призната от международната общност. Още от момента на присъединяването през 2004 ЕС взе позиция по този въпрос: Кипър и всички негови жители са европейски граждани. В окупираните територии европейските решения са преустановени в очакване на обединението. Кипърските турци също желаят да имат паспорт на Република Кипър и все повече избягват „братската закрила” на Турция, като емигрират в Европа и особено във Великобритания. Смятам, че кипърци са доволни от членството на страната в ЕС и желаят обединението на острова, като подкрепят усилията на президента Деметрис Кристофияс за напредъка на диалога с кипърските турци. Надеждата е че Европа ще съумее да убеди Анкара да признае Република Кипър и остави кипърци да решат сами своето бъдеще.

Кой е пътят за разрешаването на дългогодишната криза в Кипър?
Изборът на Дервиш Ероглу в окупираната част на острова прави по-трудни преговорите за обединението на острова. По време на изборната кампания той се показа неотстъпчив, заявявайки че не желае обединението на федеративен принцип, а предпочита конфедерация между две „държави” и не желае оттеглянето на турските военни части. След изборите той промени тонът и своята позиция, като се ангажира за продължаване на преговорите, започнали през септември 2008 между президента Кристофияс и тогавашния кипърско-турски лидер Талат от точката на тяхното прекъсване. Това е положителен факт и мога да потвърдя, че президента Кристофияс ще продължава да работи за намирането на справедливо и трайно решение на кипърския проблем в интерес на всички кипърци.

Какво очаквате от посещението на Бенедикт ХVІ в Кипър?
Посещението на Папата е историческо за Кипър, защото за първи път един Римски епископ идва в нашата страна и първата православна страна за Бенедикт ХVІ. Папската визита увенчава дългогодишната подкрепа на Светия Престол към кипърската кауза. Ватиканската дипломация се придържа към международните закони и резолюциите на ООН и другите международни организми, които настояват Турция да оттегли военните части от Кипър. Светият Престол винаги ни е подкрепял, защото Кипър е малка страна, която понася агресията на могъщия съсед. Това е борба между разума и насилието. Ето защо, Бенедикт ХVІ прие поканата да посети острова, отправена от президента Кристофияс и архиепископ Хризостом. Посещението на Папата е важно и от икуменическа гледна точка. Кипър има православно мнозинство от населението, а по време на визитата Папата ще се срещне няколко пъти с архиепископ Хризостом, което би могло да има много позитивен ефект. Църквата в Кипър заема важно място сред Православните църкви и винаги е имала желанието за също толкова важна роля в икуменическия диалог. Веднага след избора, новия архиепископ на Кипър, Хризостом, посети Ватикана с което даде началото на нова епоха в отношенията с католиците. Няколко месеца по-късно той участва в Италия на световните дни за мир, организирани от Общността Свети Егидий с присъствието на Папата през първия ден на работната част. През ноември 2008 тези световни дни за мир се проведоха в Кипър, а малко по-късно в Пафос се събра смесената католическо-православна богословска комисия за обсъждането на въпроса за примата на Папата. С активното участие на Църквата в Кипър в икуменическия диалог, не само всички Патриаршески църкви с гръцки език участват пълноправно в диалога с Католическата църква, но Кипър помогна за откриването на пътя към славянските православни църкви, тъй като винаги е имала добри отношения с Московската патриаршия”.


dg/ rv