Дни на българското кино в Рим: време за българо-италиански копродукции. Варна и Бари заедно кандидатстват за столици на културата през 2019

Киното е част от културната история и отразява приноса и идентичността на всеки отделен народ, но заедно с това е средство за опознаване и интеграция. Това е идеята около която от 25 до 27 май в Рим се проведе третото издание на българското кино под надслов „В Рим киното говори на български”. Инициативата попада в контекста на честванията за празника на българската култура 24 май в Италия и обявената от Юнеско Година за сближаване между културите. Тази година филмовия празник премина изцяло в Дома на киното, който се намира непосредствено до ново издигнатия паметник на Иван Вазов в разкошния римски парк „Вила Боргезе”.

Събитието е знаково за българо-италианското кино защото потвърди оживлението и още по-тесните контакти между кино продуценти и актьори от двете страни. Нещо повече, на състоялата се пресконференция Микеле Виола, координатор на международната верига ПроАрте, под чийто патронаж преминаха дните на българското кино, обяви, че България и Италия заедно са кандидати за столици на културата през 2019, съответно с градовете Варна и Бари.


Нарастващото ниво на българо-италианските отношения в областта на киното потвърди и заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев:


*********
„Има едно оживление през последните години, едно възраждане на българоиталианските отношения в областта на киното. Започнаха снимането на няколко значителни италиански продукции в София. От 28 май Карло Карлей започва римейка на знаменития филм на Роберто Роселини, „Генерал де ла Ровере”. От есента големият италиански продуцент, Фулвио Лучизано, идва с две исторически продукции, а в настоящия момент Мишел Бонев, която има кариера на модел и актриса в Италия, завършва своя филмов дебют „Сбогом мама”, който е голяма итало-българска копродукция със значителното участие на държавната италианска телевизия RAI. Виждам нещата в една доста оптимистична светлина. Време е да си помислим за едно специално копродукционно споразумение между България и Италия.

Как виждате бъдещето на инициативата за специални дни на българското кино в Рим?
Третото издание на празника на българското кино показва, че тя се превръща в една традиция. Първото беше много радостно и хубаво, като събитие. Второто се състоя, въпреки известни затруднения. Третото премина с голям интерес от българска и италианска страна и се превръща в едно средище за обмен на идеи и обсъждане на проекти между кинематографистите. Това говори, че този празник има бъдеще”.


Организаторите, Българският културен институт в Рим и българоиталианската асоциация „Феникс”, включиха в програмата 11 пълнометражни и документални филми сред които „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев, „Раци” с режисьор Иван Черкелов, Хиндемит” на Андрей Слабаков, „Време за жени” с режисьор Илия Костов и „Летете с Росинант” на Георги Стоев.

Висока оценка и интерес за бъдещи проекти с българското кино изрази Силвио Мазели, директор на регионалната филмова комисия в Пулия, Apuglia Film Comission, която заема едно от първите места в продукцията и разпространението на филми в Италия и извън нея. Област Пулия е земя, дала гостоприемство на десетки хиляди емигранти, но също така е известна като „лаборатория за инкултурация и интеграция”:


*********
„Киното е средството за художествен израз на човека, което е най-близък до принципите за идентичност. Затова всяка форма на сътрудничество между различни страни допринася за диалога между цивилизациите, различните култури и начини на живот, което означава обогатяване. За нас, представителите на Пулия, диалога с България и нейното правителство за развитието на съвместни продукции смятаме за стратегически. Това е първия ни контакт с българското кино на правителствено ниво и от днес започва началото на един диалог. Бъдещето на европейското кино е копродукциите. Тоест, обединяването на продуценти от различни страни с различните техни култури и начини на работа и укрепване бюджетите за филмовите продукции. Колкото по-висок е бюджета, толкова по-добре работят режисьорите и толкова по-високо е качеството на филмите в киносалоните. Пулия финансира много филми и съвместни международни кино продукции, но бих посочил филма на сръбския режисьор Горан Паскалевич, който е първата съвместна итало-албано-сръбска кинопродукция и бе селекциониран на миналогодишното издание на кинофестивала във Венеция в секцията „Авторски дни”. Както знаем, дълги години сърби и албанци живеят дистанцирани и разделяни от жестока война. Ето защо, за нас укрепването на отношенията между различни държави е един начин да кажем, че Европа е една и културите и народите в нея трябва да диалогират по между си.

Инициативата „Дни на българското кино” е озаглавена „В Рим киното говори на български”, но доколко то е разбираемо за италианци?
Езикът на киното е универсален, не е нужно да знаеш само един език, за да разбереш дълбочината на една култура. От друга страна, десетилетия гледаме американски филми, въпреки че не живеем в САЩ. Ето защо, българското кино е разбираемо наравно с киното на другите нации. Езикът на киното използва кодове, които са познати по целия свят. Ето защо смятам, че трите дни на българско кино в Рим е чудесна инициатива и дори си мисля, че ще бъде хубаво и ние да разкажем за нас в България, чрез нашите филми”.

На срещата между италиански и български продуценти и актьори участва и актрисата и продуцент Анна Мария Петрова – Гюзелева, чиято продуцентска филмова къща „Адриафилм – Art comunication”, съществува вече шеста година:

*********
„Участвам на тази чудесна среща именно защото ни интересуват тези допълнителни финансирания, било италиански или копродукции. В случая аз се явявам като продуцент, който има два проекта за съвместни продукции между Италия и България. Те биха се нуждаели от подкрепата на регионите Пулия и Марке, защото единия проект е свързан с Пулия, авторът е от Фоджа и ще има нужда от снимачен период освен в самата Пулия и в Рим. Предвижда се период на снимки и в София. Филмът е озаглавен „Американецът”, а в центъра на този проект са тайните служби между Ватикана, Америка и Италия, а авторът е един утвърден писател и сценарист от Фоджа, който е главен редактор на южния вестник „Гадзета ди Медзоджорно”. Затова търсим финансиране от регион Пулия и Лацио, така и от България. Регион Марке с централен град Анкона, също би могъл да финансира другия мой проект, свързан с една бъдеща светица – Блажена Матия – за която вече има одобрена кауза за канонизация. Филмът е озаглавен „Усмивката на душата”, а сценарият е написан от една авторка, която живее в региона Марке. Затова аз разчитам много на тези региони.

А продължавате ли да снимате като актриса в Италия?
Любовта към актьорската професия остава и от време на време снимам. Тази година снимах като актриса с големия италиански режисьор Пупи Авати в последния му филм, озаглавен „Една безкрайна младост”, който ще излезе през есента. От време на време имам и театрални радости и ангажименти. Последния ми беше с Джорджо Албертаци, който благодарение на една програма бе пренесен във втори канал на държавната италианска телевизия RAI. Много се радвам за този успех, тъй като Албертаци е доайен на италианските актьори ,не само като възраст, а и като талант”.
 
Димитър Ганчев