Бенедикт ХVІ за 400 годишнината на отец Матео Ричи: стимул за нов диалог между Евангелието и китайската култура

Обновеният диалог между Евангелието с неговата „хилядолетна култура” ще позволи на Китай да се радва на „изобилните плодове на доброто”. В това е убеден Бенедикт ХVІ, който се срещна днес във ватиканската аула Павел VІ с осем хиляди поклонници от италианския регион Марке, по повод 400 годишнината от смъртта на отец Матео Ричи, мисионер йезуит в Китай през ХVІ и ХVІІв. Папата подчерта неговия „изключителен принос” за процеса на инкултурация на Евангелието заедно с други китайски представители приели християнството. Бенедикт ХVІ посочи „изключителната привилегия” италианския мисионер да бъде погребан на китайска земя – „немислимо за един чужденец по онова време” - което дава представа за уважението към мисионера йезуит, стигащо до императорския двор.


„Отец Матео Ричи е отличителен знак за успешното съчетание между Евангелското известие и диалога с културата на народа на който се известява. Един пример за равновесие между яснотата на доктрината и предпазливата пастирска дейност. Матео Ричи не само дълбоко изучава езика, но също приема стила на живота на културните среди в Китай, което е плод на спокойно и далновидно изучаване , което позволява да бъде приет с уважение, но не като чужденец, а като Учител на големия Запад”. 

Наистина той е учител, особено в две насоки, които характеризират неговата мисия, посочи Папата: инкултурация на Евангелието в Китай и представянето на западната култура и наука, според християнското виждане, което не е в служба на знанието, а на човека:


„Това е хуманизъм, който вписва човека в неговия контекст от който извлича морални и духовни ценности и всичко положително в китайската традиция, обогатявайки я с културата на Запада, но най-вече с познанието и истината на Христос. Отец Ричи не отива в Китай, за да занесе науката и културата на Запада, а да занесе Евангелието, за да бъде познат Бог”. 

Но мисията не би имала успех без ролята и влиянието на неговите „китайски събеседници”, посочи Папата:

„Неговия избор не зависи от една абстрактна стратегия за инкултурацията на вярата, а от сбора на събития, срещи личен опит, станала възможна благодарение на срещата с китайци и особено с четирима негови покръстени приятели и последователи, които са „стълбовете на зараждащата се Църква в Китай”. 

Папата посочи двама от тях: Кси Гуанджи – убедил отец Ричи да преведе най-важния труд в антична Гърция за геометрията, „Елементи” на Евклид, и Ли Дзихао – учен приел християнството и помогнал на мисионера йезуит да изготви модерната версия на картата на света, дала на китайци един нов поглед към планетата.

Бенедикт ХVІ завърши с пожеланието спомена за отец Ричи и хората работили с него да бъде „повод за молитва за Църквата в Китай и целия китайски народ”, както става ежегодно на 24 май, и бъдат „стимул за истински живот във вярата в диалог с различните култури, но със сигурността, че Христос олицетворява истинския хуманизъм – открит към Бог, богат на морални и духовни ценности, който може да отговори на най-съкровените желание на човешката душа”:


„И аз, както отец Матео Ричи, изразявам дълбоко уважение към благородния китайски народ и неговата хилядолетна култура с убеждението, че обновения диалог с Християнството ще донесе изобилни плодове на доброто, както в миналото е спомогнал за мирното съжителство между народите”. 

dg/ rv