Българските медии в търсене на верния тон за общото благо

Най-голямата и с най-голям брой участници и може би най-точното попадение: така генералният директор на БТА, Максим Минчев, определи шестото издание на Световната среща на българските медии, което тази година се проведе във Виена от 16 до 20 май. Във фокуса на дискусиите бе темата „Новите Изток – Запад”, двадесет години след падането на Берлинската стена, еволюциите на тези понятия и преформулирането на отношенията между тях. Участваха 45 медии от 35 държави и 240 участници с дебют на български медии от Израел, Словакия и Обединените Арабски Емирства. Срещата премина с повече конкретика, но същевременно отвори много нови въпроси, което е резултат от разширяващата се тематика на форума. Залата за конференции в престижния хотел „Hilton” в центъра на мултикултурна Виена се превърна в място за обмен на идеи и ценен опит, включително и злободневна критика, което показва че серията от медийни срещи избистря своята идентичност. Опитът от София, Чикаго, Мадрид, Рим, Бургас и Варна, а сега и Виена, неминуемо оставя следи в ума и сърцата на участниците. Оттук и надеждата, че "вавилонската кула" от различните езици на комуникация може да се трансформира от българските медии по света в един хармоничен оркестър за благото на нацията. Защото членството ни в ЕС не допуска „гетизация”, а точно обратното – отваряне и принос към културно-историческата палитра на нова обединяваща се Европа. Догодина, Седма световна среща на българските медии ще има, увери Максим Минчев. Още една възможност за сверяване на часовниците, предвид новите тенденции и предизвикателства в „глобализираното село”, но и за конкретен принос в изграждането на по-добър, по-справедлив и хармоничен живот в България, а оттам за подобряването на нейния имидж по света. Своите впечатления за атмосферата и резултатността на форума споделят някои от участниците: 
Мария Попова, вестник "Българско обозрение", Украйна:
"Участвала съм във всички срещи организирани от БТА, освен тази в Чикаго. Считам, че идеята за такива срещи е много добра и хубава. За мен специално тя е много полезна, защото благодарение на тази среща успях да завържа контакти с колегите от различни държави. Успях да науча за дейността на българските общности, както в Европа, така и за Окена. Според мен, това е една постигната цел на организаторите. Бих предложила организаторите да обърнат по-голямо внимание не само на българските общности в Европа, а и на тези българкси общности, които повече от 200 години живят на територията на друга държава. Говоря специално за украинските българи, за молдовските българи, т.н. бесарабски българи".


Петранка Стаматова, Интернет портал "Еврочикаго", САЩ:
"Срещата беше много интересна. Имаше много по-голямо присъствие, отколкото на предишните срещи, доколко поднесената ни цифра от 240 участници. Като качество мисля, че има още какво да се желае в смисъл да се чува гласа ни зад граница. Имам предвид, преди всичко, Америка, Канада. Трябва да имаме повече възможности да се изказваме и да даваме предложения. Както колегата от Сърбия подчерта, всички ние представляваме и някакви обществени организации. Ние сме посланици на тези организации и на хората, които ни четат и за които пишем, затова имаме какво да кажем и да бъде отразено в българските медии. Защото ние се чувстваме малко позабравени в Америка и в Канада, по-малко се пише за нас и по-малко се говори за разлика от Европа".


Дилян Палаузов, Радио "Карлсруе", Германия:
"В почивките разговарях с колеги от други медии и разрбах, че те с много ентусиазъм и желание се опитват да постигнат целите, които са си поставили. По време на панелните дискусии чух за работата на медиите в България и за културното наследство с което медиите в чужбина биха могли да запознаят емигрантите. Това ми е първата среща и аз се записах сравнително късно, но тъй като това не е първа среща очаквах от самосебе си да се обсъждат проблемите, идеите и подходите, които медиите зад граница използват. Защото медиите в България са си медии в България и медиите в чужбина са си медии в чужбина. Имат малко общи неща, но мотивацията и причините поради които работят са съвсем различни".


Лили Маринкова, програма "Хоризонт" на БНР, България:
За съжаление, не съм участвала в предишните срещи. За мен беше интересно да видя, заедно с това представяне на издатели, водещи, журналисти, които правят български медии по света, как се променя света. Да видя как се променя общуването и хората под влиянието на съвременните комуникации. Разбира се, как и светът променя нашенци, защото те носят белега на тази съвременност в своето мислене и в начина по който анализират. Също така, срещата ми помогна да си дам сметка какво е медията по конституция и причината за нейното създаване. За какво служи тя - да бъде табло за обява на стоки, за да дава работа или за да удовлетворява стремежа към общуване; дали помага за свободата. Защото винаги съм смятала, че тя е създадена за това. Нейната хубава част, ако мога така да кажа, защото тя има и скрити части, които не са демонстриране, но нейната хубава часте тъкмо от отвореността и от гражданското, от свободата която изповядват хората, които работят честно за нея".


Петронела Петрова Шехаби, в-к "Наша глас", Румъния:
"Това е първото ми участие в тези срещи и много съм впечатлена. Много ми беше интересно и ми хареса всичко което се говореше тук. За съжаление, по-малко се говореше, или въобще не се говореше, за банатските българи. Присъствах на всички панели. Бих искала на следващите срещи да се обърне малко повече внимание на българите, които преди 200 години са напуснали България, не са емигрирали, а от историческа гладна точка имат доста стара история. Например, ние банатските българи в Румъния, чрез вестника и списанията се стремим да запазим езика, да информираме какво става в България, да запазим тясна връзка с нея".

Максим Минчев, Генерален директор на БТА:
"Приключи най-голямата до този момент среща, най-дългата, с най-много участници, с най-голяма география и може би с най-много отворени въпроси, които бяха дискутирани. Не лично аз, изразявам едно общо мнение, че става въпрос за един наистина голям форум, който разширява своите граници, разширява своята тематика, става все-по-акутален, все по-злободневен и който, според мен, започва да има все по-голям коефицент на полезно действие. И това не може да не бъде така, защото в него участват наистина най-сериозните представители на нашия занят, не само от България, а и от чужбина. Към него започнаха да се приобщават хора от академичните среди, представители на художествено-творческата интелигенция, бизнеса, политиката...Тоест, когато един такъв сериозен форум с такова широко представителство си поставя толкова злободневни и важни за развитието теми - не само на днешния ден, не само на медиите в които работим, не само на обществата в които живеем, въбоще за развитието на нас като българи и държава - той е неизбежен и е обречен на успех. Искам да организираме Седмата среща на базата на предложенията на българските медии по света".


Димитър Ганчев