Бенедикт ХVІ: преследванията срещу Църквата са доказателство за автентичността на нейната мисия

„Днес е още по-необходимо и наложително възвестяването на Евангелието по света”. Нито един народ, трябва да бъде лишен от „светлината и благодатта на Христос”. Това подчерта Бенедикт ХVІ по време на срещата с участниците в генералната асамблея на Папската Мисионерска Дейност. Бенедикт ХVІ припомни също, че преследванията са доказателство за автентичността на мисията.


„Евангелизацията е най-голямата мисия, особено в тава наше време, белязано от липсата на разсъдливо и мъдро мислене и от един хуманизъм отричащ Бог”. Затова, посочи Папата, „още по-наложително и необходимо е да се озарят новите проблеми с непроменливата светлина на Евангелието”. Възвестяването на Христос, умрял и възкръснал, прибави Светия Отец, „е безценно служение, което Църквата може да предложи на цялото човечество”:
 
„Ние живеем, за да показваме Бог на човеците. Само там, където може да се види Бог, започва истинския живот. Само когато срещнем в Христос живия Бог, ние опознаваме какво е живота… Не съществува нищо по-красиво от това да сме достигнати, изненадани от Евангелието, от Христос. Няма нищо по-красиво от това да познаваме Него и да предадем на другите приятелството си с Него”. 


Бенедикт ХVІ посочи, че „мисията за възвестяване на Евангелието на всички народи е един вид критична преценка за планетарните преображения, които съществено променят човешката култура… Тя е призива към синовете Божии за свобода, за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество и за да се подготвим за вечния живот”. Ето защо, посочи Папата, тази мисия трябва да се изпълнява със съзнанието, че „преследванията са доказателство за автентичността на нашата апостолическа мисия”:


„Който участва в Христовата мисия, трябва неизбежно да се изправи пред страдания, мъчения и контрасти, защото се сблъсква със съпротивата и господствата на този свят. И ние като Свети Павел, не притежаваме други оръжия освен Словото на Христос и неговия Кръст. Мисията сред народите изисква от Църквата и мисионерите да приемат последствията от тяхното служение: евангелската бедност, която им дава свободата да проповядват смело и открито Евангелието; ненасилието, поради което те отговарят на злото с добро; готовността да дадат собствения си живот в името на Христос и от любов към човеците”. 

Бенедикт ХVІ завърши обръщението си посочвайки, че в мисионерската дейност е важно да си помни, че Евангелието „става част от човешката съвест и сърце и се разпростира в история само по силата на Светия Дух” в общение „с Онзи, който е изпратен от Бога Отца за спасението на всички”:


„Евангелизацията се нуждае от християни с издигнати в молитва към Бога ръце, християни водени от съзнанието, че обръщането на света към Христос не е наше дело, а е дар от Бог”.


svt/ rv