Пресконференция на Папата на борда на самолета за Лисабон: днес Църквата е преследвана от собствените и грехове

Вярата в контеста на секуларизацията и безразличието, икономическата криза и нейното отражение в Европа и страданията на Църквата, вследствие сексуалните престъпления над малолетни, в контескта на посланието на Дева Мария Фатимска бяха основните теми на пресконференцията, която Бенедикт ХVІ даде на борда на самолета за Лисабон. Както винаги, журналистите с вълнение и нетърпение очакват първите думи на Папата в началото на апостолическата визита. Третият въпрос засяга един невралгичен пункт: дали посланието на Дева Мария Фатимска засяга не само атентата срещу Йоан Павел ІІ, а и страданието, което Църквата изпитва вследствие сексулните насилия над малолетни. В отговора си Папата посочва, че днешният прочит на фатимското послание разкрива „страданието”, което Църквата винаги живее и се „отразява на личността на Папата”:

„Нападките срещу Папата и Църквата не идват само отвън, защото страданията идват от вътрешността на самата Църква и от греха, който съществува в нея. Това винаги се е знаело, но днес реално го виждаме по един ужасяващ начин: че най-голямото преследване срещу Църквата не идва от външни врагове, а от греха на самата Църква, която има дълбока нужда отново да се научи на покаяние, да се пречиства, да се научи на прошка, но също и на справедливост. Прошката не замества справедливостта”. 

На въпроса как да се разгласява вярата в днешния секуларизиран и дори враждебен контекст, особено в католическа страна като Португалия, Папата посочи преди всичко „ смелата, интелигентна и креативна вяра” свидетелствана не само от португалци, но и от други католически страни като Бразилия. Но заедно с това посочи и „диалектиката между вяра и секуларизъм”, която има дълга традиция в Португалия, както и наличието на хора с намерението „да изграждат мостове” и „създават диалог” между двете различни позиции. Една задача, чието решение е все още е актуално:


„Смятам, че мисията на Европа в тази ситуация е именно да намери този диалог, интегрирайки вярата и модерната рационалност в едно единствена антропологична визия, която допълва човешкото същество и прави по този начин комуникативни човешките култури. Присъствието на секуларизма е нещо нормално, но разделението и противопоставянето между секуларизма и културата на вярата е аномалия, която трябва да бъде преодоляна. Голямото предизвикателство за сегашния момент е срещата между двете, за да намерят своята истинска идентичност. Това е мисията на Европа и една необходимост в човешката история”. 

Папата отговори на въпрос за икономическата криза, която може да въвлече стабилността на самия европейски съюз. Бенедикт ХVІ се позова на Социалната доктрина на Църквата, която приканва към един „икономически позитивизъм”, който може да диалогира с етиката в икономиката. Папа Ратцитгер сподели, че в миналото католическата вяра „често” е оставяла решението на икономическите въпроси на света и е акцентирала само върху „индивидуалното спасение”. Сега обаче, историческия момент е различен и за Църквата е необходим един „конкретен диалог”:

„Цялата традиция на Католическата църква води към разширяване на аспектите на вярата и на етиката на индивида към една отговорност към света и към една рационалност пропита от етиката. От друга страна, събитията на международния пазар през последните няколко години показват, че етическото измерение е вътрешно и трябва да влезе във вътрешността на икономическото действие...Само така Европа ще може да осъществи своята мисия”. 

dg/ rv