Бенедикт ХVІ към белгийските епископи: Църквата не може без незаменимата сакраментална роля на свещениците

Църквата не може без „незаменимата” сакраментална роля на свещениците. Затова, въпреки скандалите, е необходимо да се задейства една „широка и сериозна” пасторална дейност за звания, с цел формирането на свети мъже за свещенството. Това подчерта Бенедикт ХVІ в обръщението си към белгийските епископи, които прие тази сутрин във Ватикана в края на тяхната визита ad Limina. Към групата епископи, която изрази своята болка пред Папата за наскорошната оставка на епископ замесен в сексуални насилия, Бенедикт ХVІ посочи примера на „апостола на прокажените”, белгиеца отец Дамян дьо Вюстер, чийто изключителен живот „говори на съвестта на белгийците”.

Само Христос „успокоява всяка буря” и дава сила и смелост за един свят живот, предан на собственото служение, отдаването на Бог и християнското свидетелство. Това е утехата, която се поражда от страниците на евангелието според Матей и която Бенедикт ХVІ пожела да сподели с белгийските епископи, които се представят пред него като една наранена Църква. Първата и най-болезнена рана е тази „от сексуалните насилия извършени от белгийския клир”, посочи архиепископа на Брюксел и примас на националната Църква, монс. Андре-Жозеф Леонар:


"C'est une Eglise belge douloureuse qui s'addresse à vous après le grave scandale..."
Тази Църква която днес се представя днес и се уповава на Папата, е една „скърбяща” Църква, особено поради „големия скандал предизвикан от принудителната оставка” на епископа на Брюж, Роже Вангелюве. Скърбяща, но същевременно „решена да подходи към този проблем с яснота”. Отговорът на Бенедикт ХVІ е безпристрастен и окуражаващ. Със същото поведение Папата призова епископите да се противопоставят на настоящите отрицателни „тенденции” срещу Църквата, чеда на царуващата в много страни секуларизация:

“Je me rèfere à la diminution du nombre…
Позовавам се на намаляването на броя на кръстените, които открито свидетелстват своята вяра и принадлежност към Църквата, прогресивното увеличаване на средната възраст при свещениците и богопосветените, недостига на свещеници или бопосветени в пасторалната дейност или във възпитателния и социален сектор, оскъдния брой кандидати за свещенство и богопосветен живот.


Въпреки това, посочи Бенедикт ХVІ, „намаляването на броят на свещениците не трябва да бъде видяно като един неизбежен процес”:

“Le Concile Vatican II a affirmé…
Вторият Ватикански Събор настоява над факта, че Църквата не може без свещеническото служение. Ето защо е необходимо и наложително да му се определи справедливо място и да се признае неговия незаменим сакраментален характер. Като следствие от това е необходима една широка и сериозна пасторална дейност за звания, базирана върху светостта на свещениците, вниманието към семенцата на звание присъстващи в младежите и постоянната и уверена молитва, според Христовата повеля”.

Като пример за превъзходството на свещеника, Бенедикт ХVІ посочи отец Дамян дьо Вюстер, канонизиран на 11 октомври 2009 г.:

“Ce nouveau saint parle à la con science des Belges…
Този нов светец говори на съвестта на белгийците. Не е ли той определен като най-бележитото чедо на нацията за всички времена? Неговото величие, живяно в пълното себеотдаване за прокажените братя, се намира във вътрешното му богатство, в постоянната молитва и общението с Христос. Добре е, в тази Година на свещеника, неговият пример на свещеник и мисионер да се предлага на всички свещеници и богопосветени.


Бенедикт ХVІ се спря и на християнското възпитание на миряните, предимно на възпитанието на младите поколения, но също и на „въпросите засягащи закрилата на живота, брака и семейството”. Всички тези сфери от човешкият живот, подчерта Папата, са зависими от „сложните и често тревожни ситуации свързани с икономическата криза, безработицата, социалната интеграция на имигрантите, мирното съжителство на различните културни и езикови общности на нацията”. Накрая, Папата защити правилното изразяване и прилагане на литургичните норми. Свещениците, призова Бенедикт ХVІ, „трябва старателно да се грижат за богослуженията, особено за евхаристичното служение, в което тайната на Църквата се проявява в нейната величественост и семплота”.


svt/ rv