Бенедикт ХVІ: икономическа система без етически правила е обречена на провал

Световната финансова криза показа, че една икономическа система без етически правила за цялостното развитие на човека и насочена изключително към печалбата е обречена на провал. Това заяви Бенедикт ХVІ на аудиенцията за участниците в пленарната асамблея на Папската Академия за Социални науки, които до 4 май обсъждат темата „Кризата в глобалната икономика. Да проектираме нашето бъдеще”. В словото си към председателя на Академията, г-жа Мери Ан Глендън, Папата заяви ,че солидарността между поколенията трябва да бъде призната като „основен етически критерий за оценката на всяка една социална система”.


“The worldwide financial break down…
„Световния финансов крах демонстрира слабостта на актуалната икономическа система и свързаните с нея институции, подчерта Бенедикт ХVІ. Освен това, финансовия провал показа грешката в предположението, че пазарът е в състояните да се саморегулира, независимо от обществената намеса и от привеждането на вътрешни етически норми”.

Това виждане, отбеляза Папата, произлиза от една стеснена концепция за икономическия живот, смятан като „механизъм за саморегулиране, воден от лични интереси и от печалбата”. На това виждане Папата противопостави ценностите на Социалната доктрина на Църквата, съсредоточени във вероучението на социалната енциклика на БенедиктХVІ, "Caritas in veritate" ("Любов в истината”):


“Rather than a spiral of production…
„Вместо спираловидното развитие на продукцията и консумацията, насочено към определени човешки нужди, икономическия живот трябва да бъда виждан като упражняване на човешката отговорност, ориентирана към насърчаването на човешкото достойнство, общото благо и цялостното развитие – политическо, културно и духовно – към хора, семейства и цялото общество”.

Новото проектиране на бъдещето означава преоценка на онези „глобални стандарти” и цели, които „водят и ориентират икономическия живот”, поясни Папата. Църквата отново потвърждава съществуванието на „универсален природен закон”, чиито принципи са вписани от Бог в творението. Принципи, които са „достъпни за човешкия разум и като такива трябва да бъдат приложени като база в практическия избор”:


“As a part of the great heritage of human wisdom…
"Моралния природен закон, като част от голямо наследство на човешкото знание и на който Църквата се базира, пречиствайки го и развивайки го в светлината на Християнското откровение, служи като фар и водач за усилията на хората и общностите в преследването на доброто и срещу злото, ориентирайки тяхната работа в изграждането на истинско справедливо и хуманно общество”.

Сред „наложителните принципи”, оформящи етическия подход в икономическия живот, Папата посочи „насърчаването на общото благо, което е вкоренено в зачитането на човешкото достойнство”, във всички сектори на производството и търговията, политически и социалните институции. Освен това е нужна и една „обща отговорност” към новите поколения:
 
“Intergenerational solidarity must henceforth…
„Солидарността между поколенията трябва да бъде призната като основен етически критерий в оценката на всяка една социална система”, посочи Бенедикт ХVІ. Тези реалности диктуват спешното укрепване на процедурите при управлението на глобалната икономика, зачитайки принципа на субсидиарността. Всички икономически и политически решения трябва да бъдат насочени към „любовта в истината”, съхраняваща истината и канализираща освободителната сила на любовта към човешките превратности и към човешките структури”.


dg/ rv