Послание на Бенедикт ХVІ за 47 -мия Световен молитвен ден за звания: приятелството с Исус основна характеристика на всяко звание за богопосветен живот

"Приятелството с Христос, основен елемент за всяко свещеническо звание". Това е водещата линия в посланието на Бенедикт ХVІ за Световния молитвен ден за званията, който тази година се отбелязва на 25 април, неделята на Добрия Пастир. В посланието Папата се спира на темата на молитвения ден "Свидетелството поражда звания" и посочва, че свещениците са призвани да "бъдат знак на противоречие в съвременния свят". Предлагаме синтез от посланието на Светия Отец Папата за този молитвен ден на Католическата църква.


„Плодовитостта на званието зависи преди всичко от безвъзмездното Божие действие, но е подпомогнато и от качеството и богатството на личното и общо свидетелство”, на онези които отговориха на Господния призив. Когато следва Исус „с пълна вярност към Евангелито” – пише Папата - всеки богопосветен се превръща в „знак на противоречие за света, чиято логика често е вдъхновена от материализма, егоизма и индивидуализма”. Но подражаването на Исус и уподобяването с Него са „идеал за богопосветения живот и свидетелство за абсолютното първенство на Бог в живота и историята на хората”. Свидетелство, което може да „породи в другите желанието и те да отговорят на свой ред на призива на Христос”, подчертава Бенедикт ХVІ.

Посланието посочва, че „основнияг и характерен елемент за всяко едно звание за свещенство и богопосветен живот е приятелството с Христос”. Ако в действителност свещеника е „човек на Бог”, който му принадлежи и помага Той да бъде обичан и познат „не може да не пребъде в Неговата любов, давайки пространство на вслушването на Неговото Слово”. Затова, отбелязва Папата, молитвата е „първото свидетелство, което поражда звания”. Вторият аспект на свещенството – се чете в Посланието – е „цялостното отдаване на Бог” от което „извира способността да се отдава изцяло, непрестанно и предано на онези, които Провидението му повери в пастирското служение”. Свещеника трябва да бъде „човек на общението, благоразположен към всички, способен да обедини” стадото, което Господ му е поверил. Това е именно и третият аспект на свещенството. Подпомогнат от Господа свещеника „преодолява разделенията, изглажда контрастите и неразбирателствата, прощава обидите”.

Като припомня Годината посветена на свещеника, Бенедикт ХVІ подчертава, че ако младежите виждат само „изолирани и тъжни свещеници, никога няма да почувстват желанието да следват техния пример”, а се „изпълват със съмнения, виждайки в това бъдещето на свещеника”. Затова е важно, насърчава Папата, „да се осъществи едно общение на живот, което да им покаже красотата на свещенството”. Когато свещениците и богопосветените „са предани на тяхното звание те свидетелстват радостта, че служат на Христос и призовават християните да отговарят на универсалния призив за святост”.


За да се насърчат званията за свещенство и богопосветен живот е необходим примера на всички онези, които отговориха положително на Божия призив и на промисъла на живот, който Той има за всеки един от нас. Личното свидетелство, чрез конкретните и съществени решения, ще насърчи младежите на свой ред да вземат задължаващи решения за тяхното бъдеще.
**********

На 25 април, Неделята на Добрия Пастир, се навършват и 25 години от Кръста на Световните младежки дни. Тази безпрецедентна инициатива, започнала по идея на Папа Йоан Павел ІІ и която продължава неговия приемник Бенедикт ХVІ, тясно се вплита с темата за свещеническите звания и богопосветен живот. За това разговаряме с монс. Стефан Манолов, генералени викарий на Соэийско-Пловдивския диоцез: