Бенедикт ХVІ: изтънчените нападки срещу Църквата показват новата диктатура на конформизма

Първенството на послушанието към Бог, истинското значение на покаянието и прошката в християнския живот бяха основните теми в проповедта на Бенедикт ХVІ по време на литургия, която отслужи тази сутрин в параклиса „Redeptoris Mater” във Ватикана заедно с членовете на Папската Библейска Комисия.


„Послушанието към Бог стои на първо място", посочи Папата, припомняйки думите на Свети Петър пред Синедриона: „Трябва да се покоряваме повече на Бог, а не на човеците” (Деян. 5, 29). Това послушание към Бог дава на Петър свободата да се противопостави на висшата религиозна институция. Това е послушанието към Бог „което освобождава”. Но в днешните модерни времена, посочи Папата, се теоретизира човешкото освобождение без послушанието към Бог: човек е автономен, свободен и нищо друго:

„Тази автономност е онтологична измама, защото човек не съществува от само себе си и за себе си. Тя е политическа и практическа измама, защото сътрудничеството и споделянето на свободата е необходимост. Ако Бог не съществува и не е достъпен за човека, като висша инстанция остава само консенсуса на мнозинството. В последствие този консенсус се превръща в последната дума на която трябва да се покорим. Знаем много добре от историята на миналия век, че този консенсус, може да бъде и консенсус на злото. И така осъзнаваме, че така наречената автономност не освобождава човека”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че „диктатурите винаги са били против послушанието към Бог”:


„Нацистката диктатура, както и марксистката, не приемат един Бог стоящ над идеологическата власт. Ето защо, свободата на мъчениците, които признават Бог… e винаги жест на освобождение, чрез който до нас достига Христовата свобода”. 

Благодарение на Бог, днес не живеем в диктатура, но въпреки това съществуват изтънчени форми на диктатура, посочи Светия Отец:

„Един конформизъм, според който е задължително да се мисли така както мислят другите, да се действа както действат другите, а изтънчените или по-малко изтънчени нападки срещу Църквата доказват, как този конформизъм може да се превърне действително в една истинска диктатура”. 

За християнина, послушанието към Бог, отколкото към човеците, означава познаването на истинския Бог и желанието за истинско послушание, каза Папата. Означава, че Бог не е претекст за собствената воля, а е Бог който призовава, когато е необходимо, дори и към мъченичество:

„Днес често се страхуваме да говорим за вечния живот. Говорим повече за нещата които са полезни за света, показваме че християнството може да помогне за подобряването на света. Но не се осмеляваме да казваме, че неговата цел е вечния живот и че от тази цел се пораждат житейските критерии”. 

Ето защо, насърчи Бенедикт ХVІ, трябва да имаме смелостта, радостта и голямата надежда, че има вечен живот. Този е истинския живот от който произлиза истинската светлина, озаряваща света. В тази перспектива „покаянието е благодат”, чрез която ние признаваме нашите грехове и нужда от обновление, промяна и преобразяване на нашата личност:
 
„Ние християните, често избягваме думата покаяние, която ни се струва твърде взискателна. Сега, пред атаките на света, който ни говори за нашите грехове, осъзнаваме че покаянието е благодат и разбираме колко е необходимо, за да признаем грешното в нашия живот. За да се преобразим, трябва да се доверим на прошката и се подготвим за нея. Болката от покаянието, т.е. на очистването и преобразяването, е благодат, защото обновлението е дело на божественото Милосърдие”. 

Бенедикт ХVІ завърши с молитвения призив "нашето име да се стане част от Божието име, а нашия живот да се превърне в истински живот, живот вечен, любов и истина".

svt/ rv