Италианските епископи призовават за възраждане на вероучението в настоящия климат на религиозно безразличие и субективизъм

„Възраждане на вероучението” е заглавието на Базисния документ от 1970г., който Епископска конференция в Италия предлага отново на вниманието на всички членове на църковните общности, изтъквайки неговите „положителни резултати” в пасторалната дейност. По този повод епископската Комисия за Доктрината на Вярата към италианската Епископска конференция публикува послание със заглавие „Откровение и катехизис за християнския живот”, отправено към „общностите, свещениците и катехиститие”.

В текстът на писмото - разпространен на 13 април на интернет страницата на агенция Sir – италианските епископи посочват настоящите предизвикателства пред които са изправени евангелизацията и вероучението, както и новите изисквания на съвременния контекст, променен дълбоко в сравнение с този преди 40 години. „Не трябва да позволим съвременният човек да живее повърхностно или да се превърне в роб на конформизма”, като подчертават, че „в живота на Католическата църква в Италия Базисния документ, поставя на преден план евангелизацията”. За епископите, базисния документ е „първото средство, чрез което съборните документи стигнаха до Божия народ” и e допринесъл за „раждането и установяването на една нова мисионерска чувствителност". Освен това, базисния документ е въвел "нови тематики, нов начин на изразяване и нов работен метод, разработен със сътрудничеството на всички Църкви в Италия”.

Базисния Документ, посочват епископите, „ни научи, че живия център на катехизиса е личността на Исус Христос и ни помогна в разпространяването на едно обновено виждане за вярата”. Затова „целта на вероучението не е само да предава съдържанието на вярата, а да възпитава „манталитета на вярата”, да въвежда в църковния живот, да интегрира вярата и живота, учейки как да тълкуваме съвремието в светлината на Словото Божие”. В тази нова перспектива катехистите са „учители, възпитатели и свидетели на вярата”, но „в Църквата всеки един християнин, по силата на кръщението и миропомазанието, е отговорен по различено, но същевременно общ начин за евангелизацията. Това „евангелизаторско усилие” трябва да „достигне хората в тяхната конкретна житейска ситуация, защото те не са само получатели на вероучението, а главни действащи лица по личния път на вярата”.

Също и социалния контекст трябва да бъде „видян с очите на вярата”, посочват италианските епископи. Оттук се поражда и необходимостта „да бъдем предани на Словото Божие и човешките нужди”. Днешна Италия е белязана от „дълбоки християнски следи”, но с една разпространена концепция за живота, лишена от Трансцедентното, посочват епископите. За Католическата църква в Италия, рационализма, сциентизма, релативизма и комунистическия материализъм са основните „културни течения” допринесли за „процеса на секуларизация” в страната. Всички те изискват „постоянна вярност към насоките в Базисния Документ и нови пасторални и катехистични решения”, защото Католическата църква в Италия се „намира пред една напълно променена ситуация в сравнение с 1970 г”. Религиозното безразличие и незначителното място отредено на вярата са базата на които младежи и възрастни „не отричат съществуването на Бог, а по-скоро не са заинтересувани”. Този субективизъм „подтиква много християни да подбират по арбитражен начин съдържанията на вярата и християнската етика”. Благодарение на всички тези феномени „вярата е поставена в сферата на личното, което води до релативизирането на историческите и доктринални съдържания на християнското послание и произлизащите от тях модели на поведение”. Към всичко това италианските епископи прибавят „нарастващия културен плурализъм и нахлуващата мултимедийна комуникация”.


svt/ rv