Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Свещеникът е вестител на Евангелската Истина, а не на собствените си идеи. Апел за жертвите на земетресението в Китай

В настоящата епоха, белязана от неяснота и обърканост, свещеникът е призван да възвестява Истината на Евангелието. Това насърчени Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе тази сутрин на площад „Свети Петър”. Светият Отец, който вчера се завърна във Ватикана от резиденцията в Кастел Гандолфо, се спря на главното задължение на Църквата да поучава, чрез служението на свещеника. В края на генералната аудиенция, на която участваха повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, Бенедикт ХVІ отправи апел за солидарност с населението в Китай, засегнато от силното земетресение от 7 степен по скалата на Рихтер, разтърсило тази нощ провинция Цинхай в северозападен Китай. До този момент информациите сочат 400 загинали, а ранените са повече от 8 хиляди:


„Мисля за Китай и населението засегнато от силното земетресение, причинило многобройни човешки жертви, ранени и огромни щети. Моля се за жертвите и изразявам моята духовна близост към хората преживели това тежко природно бедствие; за тях прося от Бог да ги подкрепи в страданието и ги окуражи в бедата. Надявам се, че няма да липсва и обща солидарност”. 

Катехистичната беседа на Папата беше посветена на свещеническото служение и по-специално на преподаването на истините на вярата. Задължение, което днес е необходимо повече от всякога, подчерта Бенедикт ХVІ:


„Живеем във време на голяма неяснота за основния избор в нашия живот, за това какво е светът, откъде произлиза, къде отиваме, какво трябва да направим, за да правим добро, как трябва да живеем и кои са истинските ценности… За всичко това съществуват много противоречиви философии, които се раждат и изчезват. Всички те създават объркване относно основния избор в живота, защото вече не знаем от какво сме създадени, за какво сме предназначени и накъде отиваме”. 

В тази ситуация на помощ ни се притичва Господ, който е състрадателен към своя народ, към овцете без пастир, които го следваха в пустинята, каза Папата. Господ изтълкува Словото Божие, защото „самия Той е Божието Слово и ни даде насока”. Бенедикт ХVІ подчерта, че това е и функцията на свещеника, защото той действа от „името на Христос”, “in persona Christi”:


„Свещеникът трябва да свидетелства в този объркан свят светлината на Словото Божие, която е Исус Христос. Ето защо, свещеника не предава своите собствени идеи или е част от една философия, която сам е измислил, намерил или му харесва. Свещеникът не говори „от себе си” или „за себе си”, за да си създаде почитатели или собствена партия… Свещеникът поучава в името на присъстващия Христос, предлага Истината, която е Христос, Неговото Слово, Неговия начин на живот и пример”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че свещенството означава "да се потопиш в Истината", а в Годината на свещеника, припомни че "свещеника е призован да възвестява Словото на Господа и спасителната Истина", особено в трудни времена като настоящото:


„Понякога гласът на свещеника е като „глас, викащ в пустинята” (Мс 1,3), но именно в това се крие неговата пророческа сила. Свещеникът не може да се уеднаквява, нито се припознава в която и да е доминираща култура или манталитет. Той трябва да показва единствената новост, която може да предизвика дълбока и истинска промяна в човека, а именно, че Исус Христос е Живият Бог, който е до нас. Бог, който действа в и за живота на света и ни дарява Истината, начина по който да живеем”. 

Бенедикт ХVІ отбеляза, че свещеника не трябва да налага собствената истина, а смирената и радостна увереност, че е намерил Истината, която го завладява и преобразява. Никой не може сам да се провъзгласи за свещеник или търси свещенството целенасочено, изтъкна Папата, защото "то е отговор на призива на Господ и Неговата воля да се превърне във вестител на Неговата истина”. Като пример за това, Бенедикт ХVІ посочи Светия енорийски свещеник от Арс, Жан-Мари Виане:

„Той бе човек с голяма мъдрост и героична сила в отстояването пред културния и социален натиск на неговото време, за да води душите към Бог. Непринуденост, преданост и действеност, яснота на вярата и светостта, са основните характеристики на неговото проповядване. По този начин християнският народ беше поучен и както се случва при истинските учители на всяко време, опозна светлината на Истината”. 

При финалните поздрави, Папата се обърна към полските поклонници, за да изрази още веднъж своите съболезнования за жертвите от тежката самолетна катастрофа, край Смоленск, в която загубиха живота си полския президент и неговата съпруга.
  
svt/ rv