Вероучителстването на Папата за Божественото милосърдие

Мисията на Църквата е да носи на всички „радостната действителност на милосърдната Любов на Бог”. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ вчера на молитвата Regina Coeli, която завърши Осмината на Пасхата, и бе насърчена от Папа Йоан Павел ІІ в Деня на Милосърдието. В някои от тези размишления на Бенедикт ХVІ ще се спрем на милосърдната любов на Господа и за централното място на неговата любов.


„Ние не сме на тъмните сили”, а „сме поверени на дейността на Господа”, каза Папата на своята първа Милосърдна Любов. Още от началото на своя понтификат, Бенедикт ХVІ постави акцента върху любовта на Бог. „Милосърдието на Бог – подчерта Папата – е вечна, тя е присъстваща ден след ден”. Господ, отбеляза „е взискателен към създателя, но е също така близък до своите създания”. И сочи не веднъж, че Писанията ни показват един Бог „бавен на гняв” и „богат на милосърдие”, винаги „готов да прости и да помогне”. Това е истинското величие на Бог:

„Големи са делата на Господа”: но това величие, което виждаме във величието на Създателя, тази сила е преодоляна само от величието на милосърдието. Пророкът бе казал: „Големи са твоите дела Господи”, в друго допълва: „Твоето милосърдие е преодоляно от всички твои неща”. Милосърдието, братя, изпълва небето, изпълва земята.” (Генерална аудиенция, 1 февруари 2006)
 
 
Показно, подчертава Папата, е събитието на Юда. Петър също отрича Христос, но съумява да приеме прошката. В Юда наказанието „стига до отчаяние” и накрая в „саморазрушение”. От тук, Папа Бенедикт ХVІ извличаме едно фундаментално поучение:

„За нас това е една покана да държим сметка винаги за това, което казва Свети Бенедикт: Ние не се отчайваме никога от нашето божествено милосърдие. Исус зачита нашата свобода. Исус очаква нашата готовност за покаяние и за преобръщане: готов е на милосърдие и на прошка”. (Генерална аудиенция, 18 октомври, 2006)
 
 
Значително е това, което Папата казва, обръщайки се към свещениците в новия курс за Апостолическото наказание:

„Съзнанието за собствения край и нуждата от прибягване до Божественото Милосърдие за да искаме прошка, за да променим сърцето и за да бъдем подкрепени по пътя на светостта, са основа на свещеническия живот: само който първи е изпитал величието може да достигне убеден до известяването и разпределението на Божественото Милосърдие”. (Аудиенция за Апостолическото наказание, 11 март 2010)
 
 
Пред насилието на света, заявява Папата, Исус иска да обичаме нашите неприятели. Една любов „която надвишава човешките качества”. Същевременно, предупреждава, към насилията присъстващи в света трябва да се противопоставя „една по-висша любов”. Едно повече, „което идва от Бог, това е милосърдието, станало плът в Исус”:


„Любовта към неприятеля се състои в ядрото на „християнската революция”, една революция не базираща се върху стратегии на икономическата, политическа или медийна сила. Революцията на любовта, една любов която не се опира на човешките ресурси, а е дар от Бог, който се издейства поверявайки се единствено и безрезервно от милосърдната любов. Ето новостта на Евангелието, променящо света без да прави шум. Ето героизмът на „малките”, които растат в любовта на Бог и го разпространяват и те в своя живот” (Ангел Господен, 18 февруари 2007)