Отец Федерико Ломбарди за сексуалните злоупотреби

По въпроса за злоупотребите вчера се изказа директорът на Ватиканския пресцентър при Светия Престол, отец Федерико Ломбарди.

Дебатите за сексуалните злоупотреби и не само за клира, продължава сред новини и коментари с различен оттенък. Как да се движим в тези развълнувани води запазвайки един сигурен път, отговаряйки на евангелския повик „Duc in altum”?

Отговаряйки за търсенето на истината и за планирането на обидите. Едно от нещата, засягащи най-вече е вземането днес на много нанесени вътрешни рани, отнасящи се до много години назад – понякога на различни години – но окончателно все още отворени. Много жертви не търсят икономически компенсации, а преди всичко вътрешни, една оценка в тяхната дълбока вътрешна съдба. Има нещо, което трябва да отиде още дълбоко вътрешно разбрано. Вероятно трябва да направим един по-дълбок опит за събитията, които така отрицателно се включиха в живота на хората, на Църквата и на обществото. Не са само един пример, на колективен начин, на омраза и на насилие на конфликтите между народите, които виждаме така трудни за преодоляване в едно истинско помирение. За това направиха добре тези епископати, които намериха смело развитието на пътища и места за свободен израз на жертвите и на тяхното изслушване, без да дават смисъл, че проблемът е вече посрещнат и преодолян с центрове на изслушване вече съществуващи от време, както и вече онези епископати или отделни епископи, които с бащинско внимание дадоха духовно внимание, литургично и човешко на новите жертви. Изглежда лесно да се признае, че броят на новите жертви отнасящи се до злоупотреби, както става през последните години в Съединените щати, намалява, но пътят за дълбоко възстановяване възстановяване започва само сега и за други трябва все още да започне. В контекста на внимание към жертвите, Папата записа че е готов на нови срещи с тях, въвличайки се в пътя на цялата църковна общност. Но е именно, че за достигането на дълбоки ефекти, трябва все още да се развива в респект с хората и с търсенето на мира.


Редом до вниманието за жертвите трябва, след това да се прилагат с решителност и истина процедурите коректни в юридическото право за въвличане и сътрудничество с гражданските власти, що се отнася до съдебните и наказателни власти, държейки сметка за спецификата на нормативите и за ситуации в различните държави. Само така може да се помисли за фактическото изграждане на климата на справедливост и на пълно доверие в църковната институция. Даден е случаят за различни отговорници на общности или институции, които по неопит или неподготвеност, нямат готови и присъстващи онези критерии, които могат да им помогнат да се намерят решително и в случай, когато това стане начин или болезнено. Но докато гражданските закони се намесват с общи норми, тази каноничната трябва да държи сметка за особеното морално внимание за доверието поставено в личностите с отговорност в църковната общност и във противоречието с поведение, което би трябвало да свидетелства. В този случай, преодоляването и вниманието се налагат като спешни нужди за едно свидетелство на мъдро и справедливо решение на Църквата.


В перспектива, формирането и селекцията на кандидатите за свещенство, и на общо поведение на възпитателните и пасторални институции, са обещанието за едно ефикасно решение на възможните злоупотреби. Тези за достигането до една здрава зрялост на личността, дори от гледна точка на сексуалността, е винаги едно трудно предизвикателство; но днес е още повече, също и защото най-добрите психологически и медицински познания, водят до една голяма помощ за духовното и морално формиране. Някои отбелязаха, че по-голямата посещаемост на злоупотребите се е осъществила в период по-топъл „на революционната сексуалност” от миналите години. Във формирането трябва да се дадат сметки и за някои с този синтез и с това по-общо от секуларизацията. В основата става въпрос за преоткриване и преутвърждаване за смисъла и значението на значението на сексуалността, на целомъдрието и на чувствените връзки с днешния свят, във форми много конкретни и не само устни или абстрактни. Като извор на безредие и страдание може да бъде неговото насилие или под насилие! Както отбелязва Папата пишейки на ирландците, един християнски и свещенически живот може да отговаря днес на нуждите на своето призвание само подхранвайки се наистина от изворите на вярата и на изворите и на приятелството с Христос.


Който обича истината и целта оценява проблемите над търсенето и намирането на информации за едно по-пълно разбиране на проблема на педофилията и на злоупотребите над малолетни в нашето време и в нашите страни, разбирайки тяхното разбиране и перверзност. Така би могло да се каже по-добре в каква мярка Католическата Църква споделя проблеми не само свои, в каква мярка те представляват за тях една особена тежест и изискват специфични интервенции, и накрая в каква мярка опитът който Църквата прави в този смисъл би могъл да стане полезен и дори за други институции или за цялото общество. По този аспект ни се струва в истината, че медиите не са работили достатъчно, особено в страни в които присъствието на Църквата има по-голяма стойност, и по които следователно се отделят по-лесно критики. Но документите, които националният доклад на САЩ за нарушенията на деца би заслужавал да бъде по-добре започнат, за да се разбере кои са полетата за спешна социална намеса и пропорциите на проблемите. През 2008 г. в САЩ са идентифицирани повече от 62.000 автори на злоупотреби, докато групата на свещениците католици е така малко, че дори не заслужава да бъде взето по внимание като такова.


Ангажиментът за защита на малолетните и на младежите е следователно в областта на огромния и незаменим труд, който стига отвъд проблема засягащ някои членове на клира. Тези, които посвещават с чувство, всеотдайност и внимание своите сили заслужават благодарност, респект и насърчение от страна на всички и по-специално на църковните и гражданските власти. Техният път е съществен за спокойствието и достоверността на възпитателната работа и за формирането на младежта вътре в Църквата и извън нея. С основание Папата имаше за тях думи на висока оценка в писмото за Ирландия, но мислейки естествено и за едно по-голямо пространство.

Накрая, Папа Бенедикт ХVІ гледа последователно по пътя на вниманието и достоверността, заслужава респект и подкрепа от които му идват различни свидетелства от всички краища на Църквата. Той е един Пастир на висота, за да разглежда с внимание сигурност този труден проблем, в който не липсват критики и дълбоки съмнения; без предубеждението трябва да бъде утвърдено, че Той е един Папа, който говори много за Истината на Бог и за респекта към истината, ставайки един достоверен свидетел. Нека го придружаваме и се учим от него на постоянна необходимост за израстване в истината, в прозрачността, продължавайки да държим погледа върху големите проблеми на света, отговаряйки с дълбоко търпение на частичното или вероятни „откровения”, които се опитват да опровергаят неговата достоверност или тази на другите институции и лица от Църквата. От тази търпелива и твърда любов към истината трябва да се научим в Църквата, в обществото в което живеем, в комуникирането и в писането, ако искаме да служим, а не да ни служат нашите съвременници.
 
jp/ rv