Вероучителстването на Папата за учениците от Емаус: Исус е наш спътник, за да разпали в сърцето ни топлината от вярата и надеждата

По пътищата на света Христос, посредством Евхаристията, става един всекидневен „път” за всяка личност какъвто бе за учениците от Емаус. Главните участници в този известен епизод от Евангелието на Лука са в центъра на литургията от сряда и четвъртъка от Осмината на Пасхата. На тяхната човешка съдба, преплитаща се с необикновената среща с възкръсналия Христос, Бенедикт ХVІ посвети една страница от своето вероучителстване.


Това е което видяха Клеопа и неговият другар по пътя, докато се завръщаха от Емаус. И после този човек, който по пътя се присъединява към тях, този „странник”, който по пътя им признава, че не знае какво се е случило преди три дена на Голгота, театър на несправедливата смърт „в думи и дела” на един разпънат пророк. Замисляйки се внимателно за чувствата на двамата ученици с „тъжен вид”, до Regina Caeli от 6 април 2008 г., Бенедикт ХVІ отбеляза: „В разговора на учениците с непознатия лик засяга изразът, който евангелист Лука поставя върху устните на един от тях: „Ние се надявахме…”:


„Този вид от миналото казва всичко: Повярвахме, последвахме го, надявахме се…, но вече всичко свърши. Исус от Назарет, който се беше представил като силен пророк с дела и думи, фалира, и ние останахме разочаровани. Тази драма на учениците от Емаус се отваря като едно огледало от ситуацията на мнозина християни на нашето време: изглежда, че надеждата във вярата е фалирала. Същата надежда влиза в кризи по отрицателните причини, които ни правят изоставени от Господа”. 

Дори разказът на жените, които са чули една визия от мъже според които Исус „е жив” може да утеши двамата мъже от Емаус. Учениците избягали до гроба „не го видяха” и признават, че не са имали тази голяма новина, възкресението, пред реализма на един празен гроб. След което по пътя за Емаус, започва второто време: Христос говорейки първо за себе си посредством свещените текстове и след това пречупвайки хляба за тях:


„Този чудесен евангелски текст съдържа вече структурата на Светата Литургия: в първата част слушането на Словото посредством Светото Писание; във втората част евхаристичната литургия и общението с Христос присъстващ в Тайнството на своето Тяло и на своята Кръв”. 

В този момент Христос изчезва от погледа на двамата ученици от Емаус. Но на олтара, в който е преобразена тяхната бедна маса остава знакът на този преломен и предложен хляб, както вече две хиляди години става в църквите по света:

„Така срещата с Христос Възкръсналия, която е възможна и днес, ни дарява една по-дълбока и истинска вяра, посредством огъня на пасхалното събитие; една здрава вяра, за да се храни не с човешки идеи, а със Словото Божие и с неговото реално присъствие в Евхаристията”. 

Невероятното е станало, разочарованието е забравено, тъгата е загубена. Сега двамата ученици от Емаус чувстват вкуса на една радост, която си казват един друг, започва да гори в сърцето на първите ученици. Сега е часът на съзнателния ентусиазъм, на едно известие което да се занесе в Ерусалим без да се губи време. Сега разстоянието, казва Папата, остава в християнската история едно място на духа:
„Местността на Емаус не е установена. Има различни хипотези и това не е лишено от предопределения, защото се оставя да се помисли, че Емаус представлява в действителност всяко друго място: пътят който води към него е пътят на всеки християнин, на всеки човек. По нашите пътища възкръсналият Исус е наш спътник, за да разпали в сърцата ни пламъкът на вярата и на надеждата, и да преломи хляба на вечния живот”.
 
jp/ rv