Кардинал Сандри: Западът не трябва да остане безразличен към дискриминацията на християните в Близкия Изток

Когато цялата Църква чества Пасхата, християните в Близкия Изток продължават да са жертва на дискриминации. Това се отразява не само на Църквата, а и на социалното и икономическо състояние в района. Насилието срещу вярващите в Евангелието умъртвява пасторалния живот на Църквата. Всичко това става една година след посещениета на Папата в Светата Зeмя и неговите апели към международната общност, която продължава да бъде безразлична. Християните не трябва да бъдат изоставени на произвола и насилието. Истината на фактите трябва да бъде призната, а не премълчавана. Това заявява в интервю за Радио Ватикана кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните Църкви.

*********
„Не можем да останем безразлични пред драмата на многобройни наши християнски братя, които са принудени да търсят другаде по-добри условия на живот, мир и спокойствие за тях и своите семейства. Те имат правото да продължават да живеят в страната където са родени. Това е земята съхраняваща всички материални и географски спомени от пребиваването на Исус, Божия Син станал човек за нашето спасение, сред нас. Не трябва да бъдам безразлични, а с всички усилия да подкрепим тези наши братя. Трябва да признаем с болка и осъдим с евангелска сила дискириминациите срещу християните, които са обезпокоителни, особено в Ирак. Многобройни са християнските мъченици, както и братята и сестрите от другите християнски Църкви, които са истински мисионери на Христос и негови истински свидетели. Тяхната саможертва и пролята кръв, изпреварва есхатологичния химн за единение около пренесения жертвен Агнец. Днес отново се връщаме към онова „множеството народ” (multitudio ingens) от Откровението на Йоан и от античната литургия за възхваляване на мъчениците напоили с кръвта си началото на христиняството в Рим. Много страни по света, особено в християнския Запад, поне исторически, сякаш присъстват на тяхното жертвоприношение с печално безразличие”.

Какви са последствията?
„На първо място невинните жертви. След това условията на несигурност, както и блокирането на всеки опит за социално икономическо възстановяване, което лишава най-вече младите хора от бъдеще. Тази несигурност все повече се разширява и се отразява на диаспората по всички континенти. Насилието умъртвява пасторалната дейност на Църквата и нейното присъствие в многоборйни училища, здравни и хуманитарни центрове, които са открити към всички религии. Всичко това предизвиква един непрекъснат поток от емигранти към всички посоки в света. Това силно засяга античните Църкви и крие опасността да изчезнат там където са родени. Това е ужасна несправедливост към Изтока, където се обезличава един важен компонент от неговата мултирелигиозна идентичност. Както Изтокът, така и Западът имат отговорност пред историята, ако християните изгубят гаранцията за надежда и мир. Ако християската общност изчезне, се подпомага нарастващия религиозен интергализъм и неговите възможни прояви в насилие и дори тероризъм”.

Изглежда, че многобройните апели на Папата, отправени при посещението му в Светата Земя, не са чути....
Апелите на Папата са многобройни и той продължава да ги отправя със съчувствие и настойчивост: надявам се те не само да будят възхищение, а да предивзикат усилията за мир и съгласие между всички компоненти на тези държави. Общественото мнение и държавните ръководители, понякога силно обзети от второстепенни проблеми, трябва да засилят чувствителността и вниманието общетвеността към истината на фактите, спешната нужда за зачитане на основните човешки права, а сред тях и религиозната свобода. От своя страна християнските Църкви по света, които споделят икуменически и междурелигиозен дух, трябва да разобличават несправедливосттие и бъдат солидарни с християните в Близкия Изток, които имат правото да останат там където са родени и също да ги приемат, когато търсят убежище в друга страна.

Смятате ли, че Синодът за Близкия Изток, който Бенедикт ХVІ свиква през идния октомври във Ватикана, ще може да засили чувствителността на Запада към драмата на християните в Близкия Изток?
Надявам се този Синод да даде ясни насоки за живота на Църквата, базирани на темата на този Синод: „Общение и свидетелство”. Ако ние живеем нашия християнски живот в общение с Христос и свидетелстваме това в ежедневния живот, ще можем да преобразим света, дори и да сме малобройни по численост. Божията сила действа чрез нашата идентификация с Исус: това е основната задача за нашите Църкви, за да може наистина този Синод да стане стимул за укрепване на християнския живот в този регион. Сигурен съм, че Синода ще засили и чувствителността на международната общност, особено по проблема за емиграцията, за да потвърди спешната нужда от изграждането на стабилен мир на базата на международното право и гарантира достойния живот и присъствие на християните в Близкия Изток”.


dg/ rv