Великденско послание на отец Стефан Манолов, генерален викарий на Софийско-Пловдивската
епархия
Христос възкресе! Христос
живее. Това е великата истина, която изпълва със съдържание нашата вяра. Исус, който
умря върху Кръста, възкръсна, победи смъртта, силите на мрака, страданието, терзанието.
“Не
се плашете!” – с тези утешителни слова ангелът поздрави жените, които отиваха на гроба
– “Вие търсите Исуса Назарееца, разпнатия: Той възкръсна, няма Го тук” (Мк 16, 6). “Тоя
ден е Господ сътворил; да се радваме и да се развеселим в него” (Пс 117, 24). Пасхалното
време е доба на радост, която не се ограничава само през този период на литургичната
година, но присъства във всеки момент в душата на християнина. Защото Христос живее.
Христос не е някоя личност от миналото, която е живяла известно време, след което
си е отишла и е оставила само великолепни спомени и примери. Не. Христос живее. Исус
е Емануил, Бог с нас. Неговото Възкресение ни открива, че Бог не изоставя никога своите
чеда, че за Бог е наслада да живее помежду синовете човешки.
Христос живее
в своята Църква. Исус, умирайки върху Кръста, дарява Духа на истината и на живота.
Така Той остава завинаги в своята Църква: в нейните тайнства, в нейната литургия,
в нейното благовестие, в цялата нейна дейност.
По най-осезателен начин Христос
продължава да присъства между нас посредством всекидневния дар на Евхаристията. Затова
светата литургия е средоточие и източник на християнския живот. Във всяка една евхаристична
служба Христос присъства всецяло. В Него откриваме всичко; вън от Него нашият живот
остава празен.
Не на последно място: Христос живее в християнина. Вярата ни
казва, че човек в благодатно състояние е обожествен – става участник в божествения
живот. Ние не сме ангели; ние сме мъже и жени, същества от плът и кръв със сърце,
преживяващо страсти и скърби, радости и наслади. Но това обожествяване преобразява
целия човек и се превръща в предобраз на бъдещо славно възкресение.
Животът
на Христа е нашият живот. Затова християнинът трябва да живее, подражавайки на Христа,
преживявайки неговите чувства и неговите въжделения до такава степен, че да може да
каже заедно с апостол Павел: “Вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал 2, 20).
На
себе си и на вас, скъпи братя и сестри, пожелавам и изпросвам от Бога всички тези
милости.
Честито Възкресение Христово! Монс. Стефан Манолов Радио
Ватикан, 03.04.2010