С евхаристична литургия Папата припомни Тайната вечеря на Исус и Апостолите: Христос
е извора на вечен живот и основа на единението
Исус е изворът на вечен живот, а за до го имаме и ние трябва да бъдем в общение с
Бог, само тогава нашият живот ще бъде истински и пълен. Това подчерта Папата по време
на литургията припомняща Последната вечеря на Господа, която отслужи тази вечер в
базиликата Свети Йоан Латерански. С нея Бенедикт ХVІ даде началото на Пасхалната Тридница.
По традиция той повтори жеста на Исус, умивайки нозете на 12 свещеници, като "знак
за свещеническо служение и пречистване". В проповедта си Папата говори за нуждата
от истински и праведен живот и премахване на християнското разделение. Заедно с Папата
съслужиха 120 кардинали, епископи и свещеници, а по време на поднасянето на литургичните
дарове бе събрана доброволна лепта, която ще бъде предназначена за реконструкцията
на разрушената от земетресението семинария в Порт-о-Пренс.
Думите на Исус в
края на Последната вечеря, посочи Бенедикт ХVІ, се превръщат в Свещеническа молитва,
която винаги ще присъства на Велики Четвъртък: „новото свещеническо служение на Исус
Христос и неговата приемственост в освещаването на Апостолите”. За да обясни дълбокия
смисъл и тайнството на Велики Четвъртък, Папата се позова на евангелието на Свети
Йоан, описващо епизода на Последната Вечеря, тълкувайки три думи от словата на Исус,
казани пред неговите ученици: вечен живот, откровение и единение.
Вечен
живот „Вечен живот е това, да познават Тебе, Единственият Истински Бог,
и пратения от Теб Исус Христос” (Йоан. 17,3). Под живот вечен, каза Папата, Исус разбира
истинския живот, който заслужава да бъде изживян и който започва след смъртта: „само
ако се научим да живеем отсега този истински живот, който смъртта не може да победи,
само тогава обещанието за вечност ще има смисъл”.
Изразът използван от
Исус „вечния живот е познание, посочи Бенедикт ХVІ, означава „живот и общение”: „никой
не живее за себе си, а в общение с другите” и ако този живот се живее в истина и
любов в даряването и получаването, това ще даде пълнота и красота на живота”. Тази
връзка обаче може да бъде прекъсната от смъртта:
„Само връзката с Онзи,
който е самия Живот, може да подкрепи моя живот отвъд смъртта и може да премине отвъд
нея”...Ние се хващаме здраво за Бог, възкръсналия Исус Христос, и само в тази връзка
можем да преминем смъртта, защото Онзи, който е самия Живот няма да ни изостави”.
Откровение На
два пъти по време на Свещеническата молитва Исус говори за откровение в името Божие,
каза Папата: „Явих Твоето име на човеците, които си ми дал от света” (Йоан. 17,6).
„И явих им Твоето име и ще явя, та любовта с която си Ме възлюбил, в тях да бъде,
и Аз в тях” (Йоан. 17,26). По този начин Исус иска да каже, че Бог завършва онова,
което е започнал при срещата Му с Мойсей, а сега, чрез Исус, се разкрива, посочи
Папата. С това Той изпълва обещанието за помирение между Бог и хората, посредством
Божията любов към света и Тайната на Триединството. Като разкрива своето „име” пред
Мойсей, поясни Бенедикт ХVІ, Бог посочва че е безкраен и съществува от самия себе
си, но става „един от нас, сред нас и за нас”:
„Бог е един от нас и въпреки
това е вечния и безкраен Бог. Неговата любов се влива в нас. Евхаристичната тайна
и присъствието на Господ под формата на хляб и виното е върховният израз на новото
присъствие на Бог сред нас”.
Единение Бенедикт ХVІ се
спря и на известния призив за единение в Свещеническата молитва на Исус: „Не само
за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово ще повярват в Мене” (Йоан. 17,20).
...”за да бъдат едно: както Ти Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в
Нас едно – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан. 17,21). С тези думи Исус
проси от Отца Църквата и нейното единение, посредством словото на Апостолите, подчерта
Бенедикт ХVІ:
„Господ проси от Отца своята Църква. Тя се ражда от молитвата
на Исус и проповядването на Апостолите, които известяват Неговото име сред хората
и ги въвеждат в общение с любовта на Отца. Исус иска това известие да продължава във
времената, за да припомня на хората да признават Бог и Неговия пратеник”.
Два
пъти Исус повтаря, че това единение трябва да бъде такова, „та светът да повярва”
и „да види” онова, което преминава отвъд човешките възможности и стане „знак за света
и утвърди мисията на Исус Христос”, посочи Папата.
„Свещеническата молитва
на Исус ни дава гаранцията, че известието на Апостолите никога няма да изчезне от
историята; че винаги ще поражда вярата и ще обединява хората в едно единство, което
се превръща в свидетелство за мисията на Исус Христос”.
Тази молитва трябва
да се превърне за съвременните християни в „изпит на съвестта”, призова Бенедикт ХVІ.
В този час Господ ни задава въпросите: „живееш ли вярата в общение с Христос и Бог?”;
„не мислиш ли повече за себе си, отдалечавайки се по този начин от вярата?”; „не
допринасяш ли с това за разделението, което затъмнява Христовата мисия на света?”:
„Когато
размишляваме над Страданията Господни, завърши Папата, трябва да почувстваме и болката
на Исус, че сме в контраст с Неговата молитва; че се съпротивляваме на Неговата любов;
че се противопоставяме на единението, което трябва да бъде свидетелство за Неговата
мисия в света”.