Папата на Кризмалната литургия: християните не могат да приемат несправедливостта на аборта превърната в право

Да бъдем християни означава както Христос, да бъдем “помазани” с маслата на Светия Дух, който дарява както силата да се противопоставяме на незаконни или несправедливи закони като този позволяващ аборта, така и да бъдем радостта да останем верни на Бог и в страданието, без да отговаряме с отмъщение на получените обиди. Това са някои от акцентите в проповедта на Бенедикт ХVІ за Кризмалната литургия на Велики Четвъртък, която отслужи тази сутрин в базиликата Свети Петър, благославяйки трите свети масла за катекумените, за помазването на болните и за кризманието.


Красота, сила, готовност за борба и понасяне. Способност да се остане силни и в страданието. Много качества и един само елемент, един плод на природата да ги затвори в себе си като материя и като символ: маслото. На това се спря Папата, като определи един от четирите елемента, които са част от „космоса на Тайнствата” – заедно с водата, хляба, маслото - дългият, задълбочен размисъл на Бенедикт ХVІ за Кризмалната литургия: отслужване в което, каза, „светите масла стоят в центъра на литургичната програма” и бележат „в различни форми” всичко свято от християнския живот, от Кръщението до края на съществуването, с Помазването на болните.

Още от нашето име на християни, отбеляза Папата, „присъства тайнството на маслоосвещаването”, което на гръцки език означава „Помазан”:


„Да бъдеш християнин означава: да произхождаш от Христос, да принадлежиш на Христос, да бъдеш Помазан от Бог; от Този, комуто Бог дари царственост и свещенство. Означава да принадлежиш на Този, когото сам Бог помаза – не с едно материално освещаване, а с Този който представлява освещаването: със своя Свети Дух. Маслоосвещаването е своеобразен и символичен начин за взаимното проникване на Човека Исус от страна на Светия Дух”.  

От това свойствено духовно съзнание за един християнин произтича конкретната необходимост. На символа на освещаването, заяви Бенедикт ХVІ, принадлежи и факта „че прави силни в борбата”, което води християните да зачитат „като добри граждани” правото и да правят това „което е справедливо и добро”, но също така да отхвърлят това – подчерта Папата – „което в последния юридически ред не е право, а несправедливост”:


„За християните и днес е важно да следват правото, което е основата на мира. Важно е и днес за християните да не приемат една несправедливост, издигана до право – например, когато става въпрос за убийството на невинните още неродени деца. Именно така служим на мира и именно така се изправяме следвайки стъпките на Исус Христос, за когото свети Петър казва: ‘Кога го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия’”.
  
„Борбата на християните – бе казал преди това Папата – се съдържа и състои не в употребата на насилието, а във факта, че те бяха и продължават да бъдат готови да страдат за доброто, за Бог”. За тях мирът е една стойност, която произтича пряко от Бог и която е плод на Христовата жертва:


„Християните би трябвало да бъдат хора на мира, хора които признават и живеят тайната на Кръста като тайна на помирението. Христос не побеждава чрез меча, а чрез Кръста. Побеждава надвишавайки омразата. Побеждава чрез силата на своята по-голяма любов (…) Като свещеници ние сме призвани да бъдем в единение с Исус Христос, хора на мира, да бъдем призвани да се противопоставяме на насилието и да имаме сила по-голяма от любовта”.  

За свещениците има едно още по-голямо измерение, настоя Бенедикт ХVІ. Освещаването – което на гръцки означава elaion – с което новите презвитери биват освещавани е тясно свързано с милосърдието, което на гръцки език означава eleos. Една връзка налагаща една съвсем ясна отговорност:

„Помазването за свещеника означава и длъжността да носи Божието милосърдие сред хората. В светилника на нашия живот не би трябвало никога да липсва маслото на милосърдието. Нека винаги го носим със себе си – на срещата с неговото Слово, в получаването на Тайнствата, в молитвата към Него”. 

Знак на благодат, символ на сила, но не само това. Маслото, припомни Папата, според определението на един древен Псалм е носител на радост. Това е Светият Дух, който е „радост идваща от Бог”:


„Тази радост е различна от развлечението или от външната радост, която модерното общество ни налага. Радостта в своето справедливо място е наистина нещо добро и хубаво. Хубаво е да се радваш. Но радостта не е всичко. Тя е само една малка част от нашия живот и където желае да бъде всичко, става една маска зад която се крие отчаянието или поне съмнението, че животът е наистина добър, или че не би било друго освен желанието да се съществува”.  

Обратното, заключи Бенедикт ХVІ:


„Радостта произтичаща от Христос е различна. Тя ни дава радост, да, но може да върви заедно и със страданието. Дава ни радостта да страдаме, а в страданието, да бъдем винаги дълбоко щастливи”.
 
 
jp/ rv