Отец Лоран Туз: свещеническият целибат е пълно себеотдаване на Бог и подражание на Христос

„Краноречив знак за пълното и изключително отдаване на Христос, на Църквата и на Царството Божие”. Това е определението, което Папа Бенедикт ХVІ дава за свещеническия живот, изживян в целибата, в своето пост-Апостолическо насърчение Sacramentum caritatis. Целибатът е вътрешен израз на евангелско свидетелстване, твърди и отец Лоран Туз, професор по духовна теология в Папския университет на Светия Кръст в Рим:

**********
"Когато се говори за свещенически целибат, трябва да се говори и за Евхаристията. Когато свещенослужителят отслужва жертвата пред Христос, която се дава чрез неговото тяло изцяло до проливането на кръвта, той трябва да живее по съответен начин това отслужване, давайки изцяло от любов към Църквата, своето тяло посредством целибата.


Кои са трудностите за младежите в разбирането на този дар, в разбирането на целибата и как да се работи за преодоляването на тези трудности?
Мисля, че трудностите, които може да има един младеж, за да разбере и да живее целибата са точно същите трудности, които може да изживее всеки младеж разбирайки и живеейки брака. В този смисъл, доминиращата култура забранява – или се опитва да забрани – че човешкото сърце може да разбере верността чак до смъртта, тоталното дарение на себе си, красотата на любовта. В този смисъл това, което мисля е, че за формирането на тези младежи са съществени някои добродетели, т.е. искреност, искреност към само себе си, защото всяка личност има смелостта да вижда в себе си проблемите, които има, за които има смелостта да говори ясно и които има смелостта да си признае. А след това, едно може би обновено внимание към всичко това, което е човешкото формиране на кандидатите за свещенство. Но – а това ми се струва, че изразява показаният северно-американския опит с проблемите, които се познават и които бяха свързани с един зле живян живот на целибата – същественият момент е духовната нужда. Американските епископи след тези моменти на кризи, разбраха че трябва да предложат с яснота едно силно послание на духовна нужда на кандидатите за свещенство и за резултата е този, който се вижда сега в Съединените щати: едно засилване на броя и на качеството на свещеническите звания. Кандидатите трябва да знаят, че в основата си трябва да се обича Христос и че по подражанието на Господа трябва да отдадат своя живот за Църквата.


Какви са предизвикателствата, които предлага този общ ангажимент?
Несъмнено, изборът на кандидати. Винаги е било едно предизвикателство, също така и за младежа, който мисли, че има званието за свещенство. Именно той трябва да има пространство, в което да говори за себе си, за своите проблеми, позволявайки на своите възпитатели и на самия себе си да вижда, че има наистина подходящи качества, за да бъде един щастлив свещеник и един свят свещеник. Същевременно, именно защото вероучителстването подчертава така силно връзката между свещеническия целибат и отслужването на Светата Литургия, е важно подходящото разбиране на евхаристичното тайнство. Трябва да има едно силно наблягане на формирането на семинаристите, във формирането на свещеници както млади, така и по-малко млади, за да преоткрият значението на едно свято отслужване на литургията, значението на едно свято отслужване на евхаристичната жертва.


Какъв е приносът на семейството във формирането на един семинарист?
Това е едно абсолютно съществено задължение, т.е. ако един младеж идва до деня на ръкоположението, по-голямата част – бих казал 90% - от званията ги дължи на своите родители, защото там основно ще получи желанието да се отдаде пълноценно на Бог: там стои способността да се разбере това, което е любовта, това което е верността. Може би, дори ако е роден в едно некатолическо семейство, виждайки любовта на своите родители, научавайки се да живее със своите братя и сестри, научавайки от тях щедростта в семейството, може би именно тук би могъл по-лесно да получи Божия дар на званието. В този смисъл семейството, което възпитава още по-добре за смисъла да се живее по свят начин свещенството, или да се живее брачното призвание, несъмнено е многобройното семейство, където готовността за саможертва може да се формира още по-лесно.

Йорданка Петрова