Бенедикт ХVІ припомни петата годишнина от кончината на Йоан Павел ІІ: „велик поляк” отдал живота си за Христос, Църквата и целия свят

Бенедикт ХVІ отслужи възпоменателна литургия във Ватиканската базилика Свети Петър по повод петата годишнина от кончината на своя предшественик Йоан Павел ІІ, която се пада на 2 април, Свети Петък и единствения ден в годината когато не се отслужва литургия. Сред присъстващите в препълнената базилика кардинали, епископи, свещеници и поклонници бяха и тримата тесни сътрудници на Папа Войтила: кардинал Станислав Дживиш, негов бивш личен секретар, тогавашния държавен секретар кардинал Анджело Содано и кардинал Камило Руини, дългогодишен викарий на Римския диоцез.


„Господ Го повика за да Му служи и поверявайки му все по-отговорни задачи, го придружаваше със своята Благодат и постоянна грижа. По време на своя дълъг понтификат, той не щадеше сили да провъзгласява правото, смело и решително, особено когато трябваше да среща съпротива, враждебност и отказ. Знаеше, че Господ го подкрепя и това му позволи да извърши своято плодотворно служение, за което още веднъж отдаваме нашата гореща благодарност”. 

Бенедикт ХVІ разкри величината на Божия Раб Йоан Павел ІІ, тълкувайки днешното Евангелие на Йоан, разказващо епизода с вечерята на Исус и тримата негови приятели: Лазар, Марта и Мария (Йоан. 12:1). Заедно с тях е и Юда Искариотски, а атмосферата е изпълнена с предчувствието за предстоящата смърт Христова: „шест дни преди Пасхата, предложението на предателя Юда и отговорът на Исус”. В този библейски епизод Папата обърна внимание и обясни жеста на Мария, която „с нардово чисто, драгоценно миро, помазва нозете Исусови, и с косата си отрива нозете Му, а къщата се изпълва с благоухание от мирото”.

Жестът на Мария, каза Папата, е израз на голяма вяра и любов към Господа. За нея не е достатъчно да умие нозете на Учителя свода, а отрива нозете Му с голямо количество благоуханно миро.... Тя се навежда пред краката на Исус и скромно прислужва, както ще направи по-късно самия Исус на Тайната вечеря:


„Този жест на Мария, който е отговор на Безкрайната Божия любов, се предава сред всички гости; всеки милосърден жест и истинско преклонение пред Христос не е личен факт, който касае само личното отношение към Господа, а засяга цялото тяло на Църквата, защото вдъхва любов, радост и светлина”.  
Противоположно на този жест папата Посочи отношението и думите на Юда, които „крият егоизма и фалша на затворения в себе си човек, обвързан от веригите на жаждата за притежание и който не долавя аромата на Божията любов”. В отговор Исус защитава жеста на Мария, която е „запазила мирото за деня на погребението Му”, защото разбира, че тя вече е „доловила Божията любов” и наближаването на „часа” в който „Любовта ще намери своя върховен израз на Кръстното дърво”:


„Божият Син дарява себе си, за да може човека да има живот, слиза в дълбините на смъртта, за да извиси човека до Бог, не се страхува от унижение и остава послушен до кръстната смърт”. 

Във връзка с този библейски епизод, Папата посочи и думите на Свети Августин, за когото той е призив към всеки един от нас да навлезем в „кръга на тази любов, подражавайки на Мария и следвайки конкретно Исус”: „Всяка душа, която иска да остане вярна, се обединява с Мария, за да помаже с драгоценното миро нозете на Исус...Помажи нозете Исусови: следвай Господа, водейки достоен живот. Изтрий нозете Му с косите си: ако имаш нещо излишно, дай го на бедните и ще изтриеш нозете на Господа”.

Целият живот на Йоан Павел ІІ, обобщи Папата, премина под знака на тази любов и от умението за благородно и безрезервно отдаване, без правенето на сметки. Неговата движеща сила е любовта към Христос на която посвещава целия си живот. Любов свръхизобилна и безусловна. С тази любов той все повече се доближава до Бог:


„С тази любов той придружаваше съвременния човек, разпръсквайки по света благоуханното миро на Божията любов. Който е имал радостта да го познава и се срещне с него, е доловил неговата вяра, че „ще види Господнята благост в земята на живите” (Псалм 26/27,13). Тази вяра ще го придружава през земния му път и особено се проявява в края на неговото земно поклонничество: прогресивната физическа слабост не засегна неговата твърда вяра, светлата му надежда и неговото горещо милосърдие. Той се отдаде на Христос, на Църквата и на целия свят: своето страдание той изживя до край от любов и с любов”. 

Папата приключи проповедта си с поздравление на полски език към многобройните полски поклонници, „синове и дъщери от същата земя на Божия Раб Йоан Павел ІІ”:


„Може да се гордеете с живота и делото на Йоан Павел ІІ, един велик поляк - каза Папата. Но не трябва също да забравяте, че това е силен призив да бъдете верни свидетели на вярата, надеждата и любовта, които той непрестанно ни поучаваше”. 

dg/rv