Послание на Папа Бенедикт ХVІ за ХХV Световен Младежки Ден

“Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” (Мк 10, 17)


Скъпи приятели,


Тази година се отбелязва двадесет и петата годишнина от установяването на Световния Младежки Ден, пожелан от достопочтения Йоан Павел ІІ като годишна среща на вярващите младежи от целия свят. Това беше една пророческа инициатива, която даде изобилни плодове, позволявайки на новите християнски поколения да се срещат, заедно да слушат Словото Божие, да откриват красотата на Църквата и да изживяват силните свидетелства на вярата, които доведоха мнозина до решението да се отдадат изцяло на Христа.


Настоящият XXV Световен Младежки Ден е един етап към предстоящата Световна среща на младежите, която ще се проведе през месец август 2011 година в Мадрид, където се надявам вие да сте многобройни, за да изживеете това благодатно събитие.


За да се подготвим за това честване, бих искал да ви предложа няколко размишления върху темата за тази година: “Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” (Мк 10, 17), взет от евангелския разказ за срещата на Исуса с богатия младеж; тема, вече разглеждана през 1985 година от папа Йоан Павел ІІ в едно негово прекрасно послание, с което той за първи път се обърна към младежите.
 
1. Исус среща един младеж
“А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: ‘Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?'. Исус му рече: ’Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не увреждай, почитай баща си и майка си’. А той Му отговори и рече: ‘Учителю, всичко това съм опазил от младини’. Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: ‘Едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па ела и върви след Мене, като вземеш кръста’. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот” (Мк 10, 17-22).


Този разказ изразява по един убедителен начин голямото внимание на Исуса към младите, към вас, към вашите очаквания, вашите надежди, и показва колко е голямо неговото желание да ви срещне лично и да започне разговор с всеки един от вас. Христос, прочее, прекъсва своя път, за да отговори на въпроса на питащия Го, поставяйки се в пълно разположение на този младеж, който е воден от едно пламенно желание да говори с “благия Учител”, за да научи от Него как да извърви пътя на живота си. С този евангелски откъс моят Предшественик искаше да насърчи всеки един от вас “да започне своя личен разговор с Христа – разговор, който има основно и съществено значение за всеки един младеж”.
 
2. Исус го погледна и го възлюби
В евангелския си разказ свети Марко подчертава, че “Исус, като го погледна, го възлюби” (срв. Мк 10, 21). Именно в погледа на Господа се намира сърцевината на тази специална среща и на целия християнски опит. Християнството не е само морал, но е съжителство с Исуса Христа, който ни обича лично – млади или стари, бедни или богати; обича ни, дори когато Му обърнем гръб.


Коментирайки тази сцена, папа Йоан Павел ІІ добавя, обръщайки се към вас младежите: “Аз ви пожелавам да видите този поглед! Пожелавам ви да се убедите, че Той, Христос, ви гледа с любов!” Това е любов, проявена на Кръста по толкова пълен и цялостен начин, че накара свети Павел да напише с изумление: “Той ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал 2, 20). “Съзнанието, че Отец ни обича от вечността в Своя Син, че Христос обича всекиго и всякога – пише още папа Йоан Павел ІІ – се превръща в опорна точка в помощ на цялото наше човешко съществуване”, и ни позволява да преодолеем всички изпитания: откриването на нашите грехове, страданието и обезкуражаването.


В тази любов се намира източникът на целия християнски живот и основния смисъл на евангелизацията: ако ние наистина сме срещнали Исуса, ние не можем да не свидетелстваме за Него пред тези, които все още не са видели Неговия поглед!
 
3. Откриване плана на живота
При младежа от Евангелието можем да видим, че се намира в ситуация, много подобна на вашата. Вие също сте богати на качества, на енергия, на мечти, на надежди: ресурси, които притежавате в изобилие! Самата ваша възраст съставлява едно голямо богатство не само за вас, но и за другите, за Църквата и за света.


Богатият младеж пита Исуса: “Какво да направя?”. Този период от живота, в който се намирате, е време за откриване: на даровете, които Бог ви дава, както и на вашите отговорности. Това е време на основни избори, чрез които да създадете вашия план на живота. Това впрочем е моментът, в който да се запитате за истинския смисъл на съществуването и да си зададете въпросите: “Удовлетворен ли съм от моя живот? Липсва ли ми нещо?”.


Както младежът от Евангелието, може би вие също преживявате ситуации на нестабилност, на смущение или на страдание, които ви карат да се стремите към живот, който да не бъде посредствен, или да се запитате: “В какво се състои успелият живот? Какво трябва да правя? Какъв би могъл да бъде моя план на живота? Какво трябва да направя, та моят живот да бъде пълноценен и напълно осмислен?”.


Не се страхувайте да се изправите пред тези въпроси! Те нямат за цел да ви уличат, но да изразят големите надежди, които са стаени в сърцето ви. Следователно трябва да се вслушате в тях. Те не очакват повърхностни отговори, но такива, които са способни да отговорят на вашите автентични очаквания за живота и за щастието.


За да откриете вашия план на живота, който може да ви направи наистина щастливи, слушайте Бога, който има план на любов за всеки от вас. Попитайте го с доверие: “Господи, какъв е Твоят план на Творец и Отец за моя живот? Каква е Твоята воля? Аз желая да я изпълня”. Бъдете сигурни, че Той ще ви отговори. Не се страхувайте от Неговия отговор! “Бог е по-голям от нашето сърце и знае всичко”! (1Йоан 3, 20)
 
4. Ела и следвай Ме!
Исус, призовавйки богатия младеж да премине отвъд удовлетворението на своите желания и лични планове, му казва: “Ела и следвай Ме!”. Християнското призвание произтича от едно предложение на любов от страна на Господа и може да се осъществи само благодарение на един отговор на любов: “Исус приканва своите ученици към приемане на целокупния дар на техния живот, без сметки и човешки интереси, с безрезервно доверие в Бога. Светците приемат тази ангажираща покана и следват със смирена отдаденост Христа, разпнат и възкръснал. Тяхното съвършенство – от гледна точка на вярата логично, но от човешка гледна точка понякога необяснимо – се състои в това никога да не поставят себе си в центъра, но да изберат да вървят против течението, живеейки според Евангелието”.


По примера на многобройните ученици на Христа, вие скъпи приятели, също приемете с радост поканата да Го следвате, за да живеете пълноценно и плодотворно в този свят. Всъщност чрез кръщението Той кани всекиго да Го следва с конкретни действия, да Го обича над всичко и да Му служи в своите братя. Богатият младеж, уви, не прие поканата на Исуса, а си отиде натъжен. Той не намери храброст да се отдели от материалните блага, за да намери най-голямото благо, предложено му от Исуса.


Тъгата на богатия младеж от Евангелието е тази, която се поражда в сърцето на всеки, който няма храброст да последва Христа и да направи правилния избор. Но никога не е прекалено късно, за да Му се откликне!


Исус не се уморява никога да ни гледа с любов и да ни зове да станем Негови ученици, но Той предлага на някои по-радикален избор. През тази Година на свещеника аз бих искал да насърча младежите и подрастващите да бъдат внимателни, за да могат да разберат дали Господ ги приканва към един по-велик дар, по пътя на служебното свещенство, за да са предразположени да приемат с великодушие и ентусиазъм този знак на особено предпочитание, поемайки с някой свещеник или с духовен ръководител по необходимия път за разпознаване на призванието. Не се страхувайте, скъпи младежи и девойки, ако Господ ви призовава към монашески или мисионерски живот, или към особено богопосветяване: Той умее да дарява дълбока радост на този, който откликва с храброст!


Освен това, приканвам тези, които чувстват призвание към съпружеството, да го приемат с вяра, заемайки се да поставят устойчиви основи, за да преживеят една любов голяма, вярна и отворена за дара на живота, която е богатство и благодат както за обществото, така и за Църквата.
 
5. Отправени към вечния живот
“Какво да сторя, за да наследя живот вечен?”. Този въпрос на младежа от Евангелието изглежда чужд в грижите на много съвременни младежи, тъй като, както отбелязва моят Предшественик, “не сме ли ние поколението, за което светът и преходният напредък изпълват изцяло хоризонта на съществуването?”. Все пак въпросът за “вечния живот” се появява в особено болезнени моменти в съществуването, когато претърпим загуба на близък човек, или когато преживеем поражение.


Но какво е “вечният живот”, за който говори богатият младеж? Исус ни го обяснява и, обръщайки се към Своите ученици, заявява: “Но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме” (Йоан 16, 22). Тези думи посочват едно възвишено предложение за нескончаемо щастие, за радост от изпълването с Божията любов завинаги.


Въпросите си задаваме за бъдещето, което очаква всеки един от нас, дават пълен смисъл за съществуването, тъй като насочват плана на живота не към ограничени и преходни, а към широки и необятни хоризонти, които спомагат да се обича света, който Бог толкова обикна, и да се отдели нужното внимание на неговото развитие, но винаги със свободата и радостта, породени от вярата и надеждата. Това са хоризонтите, които помагат да не се приемат за абсолютни земните действителности, и дават да се разбере, че Бог ни подготвя една по-голяма перспектива, затова можем да повторим със свети Августин: “Копнеем заедно за небесното отечество, устремени сме към небесното отечество, чувствайки се странници тук долу”. С поглед, отправен към вечния живот, блаженият Пиер Джорджо Фрасати, който умря през 1925 година на 24-годишна възраст, казваше: “Искам да живея, а не да живуркам!” и върху снимката на една стълбица, изпратена на един приятел, написа: “Към висините”, имайки предвид както християнското съвършенство, така и вечния живот.
Скъпи младежи, насърчавам ви да не забравяте тази перспектива на вашия план на живота: ние сме призвани към вечността. Бог ни създаде, за да бъдем с Него завинаги. Тя ще ви помогне да дадете пълен смисъл на вашите избори и ще направи по-съвършено вашето съществуване.
 
6. Заповедите – пътят на истинската любов
Исус припомня на богатия младеж десетте заповеди като необходими условия, “за да се наследи живот вечен”. Те са съществените отправни точки, за да се живее в любов, за да се разграничава ясно доброто от злото и за да се създаде устойчив и траен план на живота. Исус пита и вас, дали знаете заповедите, дали се грижите за формирането на вашата съвест според Божия закон и дали ги прилагате на практика.


Със сигурност това са въпроси в противовес на съвременния манталитет, който предлага една свобода, лишена от ценности, от правила, от обективни норми, и който приканва да се отхвърли всяко ограничение на моментните желания. Но този вид предложение, вместо да води към истинската свобода, прави човека роб на самия себе си, на неговите незабавни желания, на идоли, каквито са властта, парите, необузданите удоволствия и светските изкушения; прави го неспособен да следва своето вродено призвание към любовта.


Бог ни дава заповедите, тъй като иска да ни научи на истинската свобода, понеже иска да изгради заедно с нас Царството на любовта, на справедливостта и на мира. Да се слушат и да се прилагат на практика не означава да се отчуждиш, но да намериш пътя към истинските свобода и любов, защото заповедите не ограничават щастието, но посочват как да се намери. В началото на своя разговор с богатия младеж Исус му припомня, че Законът, даден от Бога е благ, защото “Бог е благ”.
 
7. Имаме нужда от вас
Младежите днес са изправени пред многобройни проблеми, породени от безработицата, от липсата на сигурни идеали и на конкретни перспективи за бъдещето. Понякога имаме впечатлението, че сме безсилни пред кризите и техните актуални последици. Въпреки трудностите, не се обезкуражавайте и не се отказвайте от вашите мечти! Напротив, подхранвайте в сърцата си великите желания за братство, за справедливост и за мир. Бъдещето е в ръцете на този, който умее да търси и намира убедителни доводи за живот и за надежда. Ако поискате, бъдещето ще бъде в ръцете ви, тъй като даровете и богатствата, които Господ влага в сърцето на всеки от вас, оформени от срещата с Христа, могат да донесат истинска надежда за целия свят! Именно вярата в Неговата любов, която ви прави силни и великодушни, ще ви даде храбростта да тръгнете бодро по пътя на живота и да поемете семейните и професионалните отговорности. Ангажирайте се да изградите вашето бъдеще посредством сериозни напътствия за лична формация и образование, за да служите компетентно и самоотвержено на общото благо.


В моята последна Енциклика относно интегралното човешко развитие “Caritas in veritate” изредих някои големи предизвикателства, които се явяват спешни и съществени за живота на този свят: използването на природните богатства и опазването на околната среда, справедливото разпределение на благата и контролът върху финансовите механизми, солидарността с бедните страни в сферата на човешкото семейството, борбата срещу глада в света, издигането на достойнството на човешкия труд, службата в полза на културата на живота, изграждането на мира между народите, диалогът между религиите, правилната употреба на средствата за социална комуникация.


Това са предизвикателства, на които сте призвани да отговорите, за да изградите един по-справедлив и братски свят. Това са предизвикателства, които изискват взискателен и впечатляващ план на живота, в който да вложите цялото ваше богатство, както Бог е предначертал за всеки от вас. Не става въпрос да извършвате героични, нито извънредни дела, но да действате, оползотворявайки собствените си таланти и възможности и така да израствате постоянно във вярата и в любовта.


През тази Година на свещеника ви приканвам да опознаете живота на светците, по-специално на светите свещеници. Ще видите, че Бог ги е водил и те са откривали своя път ден след ден, именно във вярата, в надеждата и в любовта. Христос призовава всеки от вас да се ангажира с Него и да поеме своите отговорности, за да се изгради цивилизацията на любовта. Ако следвате Неговото слово, вашият път ще бъде осветен и ще ви отведе към възвишени обзори, които дават радост и пълен смисъл на живота.


Нека Дева Мария, Майка на Църквата, ви придружава със своето застъпничество. Уверявам ви, че си спомням за вас в моите молитви и с голяма любов ви благославям.
 
Ватикана, 22 февруари 2010 година
BENEDICTUS PP. XVI