Празникът Връбница в поученията на Бенедикт ХVІ: Христовият кръст разтвори широко Божията врата между Бог и хората

Бенедикт ХVІ ще предстоятелства тържествената света литургия за празника Връбница, която ще отслужи на площад "Свети Петър на 28 март. Литургията, с която се отбелязва влизането на Исус в Ерусалим и началото на Великата Седмица, ще започне в 9.30 часа с ритуала благославяне на палмовите и маслинени клонки. Събитията, водещи Исус до Голгота и славното му Възкресение, стоят в основата на нашата християнска вяра и на тях Бенедикт ХVІ посвещава част от своята поучителна власт през тези години на неговия понтификат.


Малко са онези истински или съчинени истории, които притежават такава сила и духовна стойност за християнина, като събитията бележещи Великата Седмица. Исус Цар, който възхваляван влиза в Ерусалим и се качва в Храма за да се моли, посочва Бенедикт ХVІ, преминава от радостта към гнева към онзи, който в Храма печели за сметка на вярата. Но пасажа от изпъждането на търговците към изцелението на слепите и хромите на същото това място е първия пример, в онези дни на човешко и Божествено страдание, за това че от любов Христос търпи и превъзмогва всичко:


„Исус не идва като разрушител, нито с меча на революционер. Той идва с дарът на изцелението. Посвещава се на онези, които по причина на тяхната болест са тласнати към пределите на техния живот и обществото. Исус показа Бог като Онзи, който обича и Неговата сила като силата на любовта. По този начин посочва и на нас кое ще бъде винаги част от достоверния култ към Бог: изцелението, служението и добротата която пречиства”. (16 март 2008)


Въпреки това, само за няколко дни тази доброта ще бъде разпъната на кръста и покрита с позор. Малцина са онези, които в първия момент осъзнават стойността на това първо мъченичество: „С кръста – посочва Бенедикт ХVІ – Исус отвори широко Божията врата между Бог и хората”. Сега тя е отворена и призовава всеки човек по отделно, без значение дали е вярващ или не, с тези думи: „Ако си безразличен към Божието слово и посланието на Църквата, тогава погледни към мен, към Бог страдащ за теб и който заедно с теб страда. Виж, аз страдам от любов към теб. Отвори сърцето си за мен и Бога Отца”:


„Понякога ни се иска да кажем на Исус: Господи, твоето иго никак не е леко. Дори е твърде тежко в този свят. Но поглеждайки към Него, който понесе всичко – който върху себе си изпита послушанието, слабостта, болката, мрака – тогава тези наши стенания угасват. Неговото иго е това да обичаме с Него. И колкото повече Го обичаме и се превръщаме с Него в хора които обичат, толкова по-леко става за нас привидно тежкото Му иго”. (5 април 2007)


Гледайки към Кръста, посочи Папата, , Исус ни „поучава да вдигаме очите, но преди всичко да въздигаме сърцето си”:
 
„Да издигнем поглед, отмествайки го от нещата на този свят, да се насочим с молитвата към Бог и така да се утешим. Да се молим злото да не влиза в нас чрез нашите очи, опорочавайки и омърсявайки живота ни. Нека да се молим преди всичко да имаме очи, които да виждат всичко що е истинско, сияйно и добро, за да съумеем да виждаме Божието присъствие в света”. (10 април 2009)

Дългият Кръстен път към Голгота, отбеляза Бенедикт ХVІ е „пътят на покаяние, който всеки един християнин живее, потапяйки се в моментите на Христовото Страдание и който трябва до отведе до обръщането и помирението с Бог, посредством Тайнството на Изповедта:
 
„Подготовката за Възкресение Христово придружено с една добра изповед ни дава възможността да започнем отново с нашия живот. Да имаме наистина едно ново начало в радостта на Възкръсналия и в общението на прошката дарена ни от Него”. (12 април 2006)

svt/ rv