Теологът Бруно Форте: Писмото на Папата до ирландските верни - документ с изключителна пастирска и църковна стойност

Една важна стъпка за обновлението на ирландската Църква: така кардинал Шон Бреди, архиепископ на Армаг и примас на Ирландия коментира пастирското писмо на Бенедикт ХVІ към ирландските католици за сексуалните злоупотреби над деца публикувано на 20 март. Един документ с изключителна пастирска и църковна стойност. Това подчертава архиепископът на Киети-Васто, монс. Бруно Форте:

**********
От това Писмо може да бъде извлечена една тройна полза. Преди всичко за едно стилно поведение. Това е писмо характеризиращо термините на Свети Павел, би могло да бъде наречено „паресия”, т. е. на една голяма смелост в казването на истината, в наричането по име на нещата и всичко това на базата на доверието, че Бог е Истина. На второ място, това е едно Писмо, определено за една голяма публика от страна на Римския епископ като баща, който се представя и с цялото богатство на своята хуманност и възможност за изразяване: жертви, виновни, родители, младежи, свещеници, епископи, свещениците от цяла Ирландия. То е също така едно Писмо, което избира евангелския живот в отговор на Бог, на доверието в Него и следователно на нежеланието от хуманна гледна точка, да се отстъпи пред сметките, удовлетворяващи в известен смисъл човешката воля за сигурност.

Следователно, в това Писмо се разглежда и темата между Църквата и ‘скандала’?
Има една сила и една истина в освободителното изказване на нещата; същевременно обаче стои и милосърдието, гледащо и към виновника, именно защото желае неговото изкупление. Така както едновременно се гледа на жертвите, което показва не само едно състрадателно съчувствие, а една твърда воля за близост, за помощ и готовността да се заплати лично от страна на Църквата в подкрепа на пътя за вътрешното освобождение на тези лица.


Несъвместимост на кандидатите за свещенство и религиозен живот: може би в крайна сметка в това стои ‘ключът на проблема’?
Понякога, в годините след Втория Ватикански събор, грижата от намаляването на свещеническите звания бе довел до намаляването на необходимия избор за човешките качества преди всичко, както и на християнските и свещеническите, необходими за ръкоположението на един кандидат. Това може би бе една от причините, поради които понякога лица незрели човешки и преди всичко чувствително нестабилни можеха да бъдат ръкоположени. Това е нещо, над което естествено трябва да се внимава.


С това пастирско Послание, още веднъж Папата стои на страната на жертвите…
Намирам за изключителен този начин на мислене на Папата за неговата Църква, за всичко – от пастирите, до свещениците и епископите, от верните – да бъдат близки до жертвите, от родителите на тези младежи, до самите младежи, от грижата за виновниците с една голяма човечност, но същевременно казвайки ясно Божията истина. Тази съвкупност, която привидно изглежда невъзможна и която е голямата сила на това вероучителстване: да бъде изцяло човечен и именно затова е същевременно и неотделимо изцяло на страната на Бог, в негово послушание. В крайна сметка Църквата е Църква на Въплътеното слово, което в него се обединява.

jp/ rv