Пастирско писмо на Бенедикт ХVІ към католиците в Ирландия относно насилията над малолетни

Днес беше публикувано Пастирското писмо на Бенедикт ХVІ към ирландските католици по въпроса за насилията над малолетни от представители на клира. Писмото беше подписано от Папата на 19 март, денят в който Католическата църква чества литургичния празник на Свети Йосиф. Папата насърчи и поиска от всички това писмо да бъде четено с особено внимание и в неговата цялост.

„Скъпи братя и сестри от Църквата в Ирландия, като Пастир на универсалната Църква ви пиша с огромно безпокойство”. Така Бенедикт ХVІ започва писмо си, изразявайки своята дълбока тревога и смущение пред случаите на насилие, определени като „пристъпни” действия, и за „често неподходящия отговор” от страна на Църквата в Ирландия. Бенедикт ХVІ споделя с вярващите чувството на изневяра и предлага един „път на изцеление, обновление и възстановяване”. Към този проблем, „който не е специфичен нито за Ирландия, нито за Църквата”, трябва да се подходи „смело и решително”, продължава Папата. „Никой не трябва да мисли – подчертава – че тази тягостна ситуация ще бъде разрешена за кратко време. Направени са много положителни стъпки, но още много неща остава да се направи. Нужно е постоянство, молитва и огромно доверие в изцелителната сила на Божията благодат”. Преди всичко, Църквата в Ирландия трябва да признае „пред Господ и пред ближните, извършените тежки грехове срещу беззащитните деца”. В писмото Светия Отец насърчава всички, да не забравят за многобройните ирландци, които разпространиха Евангелието в Европа и света, заплащайки дори с живота верността си към Христос и техните благородни усилия за най-бедните. Папата посочва общия контекст на секуларизация, в който е поместен този феномен, подчертавайки съществуването на една „тенденция, продиктувана от почтени но погрешни намерения, с цел избягването на наказателни подходи в отношение на нередовни канонични ситуации”. Бенедикт ХVІ изброява поредица от фактори, които стоят в началото на този въпрос: „неподходящи процедури в определянето валидността на кандидатите за свещенство и богопосветен живот; недостатъчна хуманна, морална, интелектуална и духовна формация в семинариите и в новициатите; една тенденция в обществото да покровителства клира и другите авторитетни фигури; едно неуместно безпокойство за доброто име на Църквата и избягването на скандали, довело до неприлагането на каноническите наказания в сила и липсата на закрилата на достойнството на всеки един човек”. „Трябва да се реагира незабавно, за преодоляването на тези фактори, които доведоха до трагични последствия в живота на жертвите и техните семейства и затъмниха светлината на Евангелието до степен, която не беше достигната дори и през вековете на гоненията”, посочва Папата.

Като припомня своите срещи с жертвите на сексуални насилия и посочвайки че и за в бъдеще ще продължи да го прави, Бенедикт ХVІ се обръща именно към тях:

„Понесохте ужасни страдания – пише Папата – и изпитвам наистина голяма болка за това. Знам, че нищо не може да заличи злото, което понесохте. Беше предадено вашето доверие и осквернено вашето достойнство. Когато бяхте достатъчно смели, за да говорите за случилото се, много от вас изпитаха болката от това че никой не ви слуша. Онези от вас, които претърпяха насилията в колежите, трябва да сте осъзнали, че няма начин да избягате от вашите страдания. Затова е напълно разбираемо, че трудно може да простите или да се помирите с Църквата. От нейно име открито изразявам срама и угризението, което всички чувстват. Същевременно ви моля да не губите надеждата. В общението на Църквата можем да срещнем личността на Исус Христос, самият Той жертва на несправедливостта и греха. Също като вас, Той носи раните на своето несправедливо страдание. Той добре разбира дълбочината на вашето страдание и постоянството на нейния ефект във вашия живот и отношението ви към другите, включително и отношението ви към Църквата. Знам, че някой от вас, след случилото се, срещат трудност дори да влезнат в една църква. Въпреки това, самите Христови рани, преобразени от Неговото изкупително страдание, са средствата благодарение на които силата на злото е победена и чрез които ние се прераждаме за живота и надеждата. Твърдо вярвам в изцелителната сила на Неговата жертвена любов – дори и в най-тъмните и безнадеждни ситуации – която води до освобождаването и обещанието за едно ново начало. Обръщайки се към вас като пастир, загрижен за доброто на всички чеда Божии, смирено ви моля да размислите над това, което ви казах. Моля се, приближавайки се към Христос и участвайки в живота на Неговата Църква – една Църква пречистена от покаянието и обновена в пасторалното милосърдие – да преоткриете безкрайната любов на Христос към всеки един от вас. Изпълнен съм с вяра, че по този начин ще съумеете да намерите помирението, дълбокото вътрешно изцеление и мира”.

Папата се обръща и към свещениците и богопостветените посегнали над младежите:

„Предадохте положеното във вас доверие от невинните младежи и техните родители. Трябва да отговаряте за това пред Всемогъщия Бог, така както и пред специално създадените за това съдилища. Загубихте почитта на ирландския народ и изсипахте срам и позор над вашите събратя. Онези от вас, които са свещеници, накърниха светостта на тайнството на Свещения Ред, в който Исус, чрез нас и нашите действия става присъстващ. Заедно с огромните щети причинени на жертвите,беше нанесена и голяма вреда на Църквата и на общественото разбиране за свещенството и богопосветения живот”. Папата ги призовава към покаяние, защото „изкупителната жертва на Христос има силата да прощава дори и най-тежките грехове и да извлича доброто дори и от най-ужасните злини. Но в същото време, Божията справедливост изисква да дадем сметка за нашите действия, без да скриваме нищо. "Признайте открито вашата вина – прибавя Бенедикт ХVІ – подчинете се на изискванията на справедливостта, но не губете надежда в Божието милосърдие”.

В писмото Светия Отец се обръща и към родителите, споделяйки с тях смущението от „новината за ужасните неща, случили се в място, което е би трябвало да бъде най-сигурната среда за всички” и подчертава факта, че Църквата „продължава да поставя на практика приетите през последните години мерки, за закрила на младежите в енорийските и възпитателни среди”.

Папата призовава младежите от Ирландия да имат доверие, независимо от скандалът „за греховете и провала на някой членове на Църквата”. „Само в Църквата ще намерите Исус Христос”, посочва Бенедикт ХVІ.

Към свещениците и богопосветените в Ирландия, много от които са „разочаровани, смутени и разгневени от подхода на наставниците към тези въпроси”, Папата пише: „мнозина от вас се чувстват обезкуражени и изоставени.. в очите на някой вие сте виновни и видени сякаш по някакъв начин сте отговорни за престъпленията на другите. В това време на страдание… ви призовавам да утвърдите вашата вяра в Христос и вашата любов към Църквата… По този начин, ще покажете на всички, че там където изобилства греха, преизобилства благодатта”.

Папата се обръща и към епископите:

„Не може да се отрече, че някой от вас и вашите предшественици съгрешиха, понякога тежко, в неприлагането на кодифицираните от дълги години норми от каноническото право, отнасящи се до престъпленията за насилия над деца. Сериозни грешки бяха допуснати в разглеждането на обвиненията. Разбирам, колко е било трудно да се долови разпространението и сложността на проблема, да се получи достоверна информация и да се вземат правилни решения на светлината на дадените от експертите съвети. Въпреки това, трябва да се признае че са били допуснати сериозни грешки в преценките и липси в управлението. Всичко това сериозно навреди на вашия престиж и ефикасност. Оценявам усилията ви за поправяне на грешките от миналото и гаранцията че повече няма да се повторят… Само решителните действия изпълнени с честност и прозрачност, могат да възвърнат уважението и обичта на ирландците към Църквата".

Бенедикт ХVІ иска от всички вярващи в Ирландия да намерят нови пътища – в нашето все повече секуларизирано общество – „за да предадат на младежите красотата и богатството от приятелството с Исус Христос в общението с Неговата Църква”.

Светият Отец предлага някой конкретни инициативи, за преодоляването на тази ситуация: призовава всички за една година да посветят петъчните покаяния, за изкуплението на греховете от насилията и да преоткрият Изповедта и обожаването на Светото Причастие. Освен това, в писмото Папата оповестява една апостолическа визита в някой Ирландски диоцези, семинарии и религиозни конгрегации, и предлага една Мисия на национално равнище за всички епископи, свещеници и богопосветени. На всички Бенедикт ХVІ припомня думите на светия енорийски свещеник от Арс, Свети Жан-Мари Виане, на който е посветена тази Година на свещеника: „Едни добър пастир, едни пастир според сърцето Божие, е най-голямото съкровище, което добрия Бог може да дари на една енория и е един от най-безценните дарове на божественото милосърдие”. Светият Отец завършва писмото с една специална молитва за Църквата в Ирландия: изпращам ви я – пише Папата – „с обичта на един християнин, който като вас е скандализиран и наранен от всичко случило се в нашата възлюбена Църква”.


svt/ rv