Бенедикт ХVІ насърчи епископите от Буркина-Фасо Нигер към нов "мисионерски порив"
Инкултурация на вярата, солидарност вкоренена в Божията любов, важността на свещенството
и междурелигиозния диалог. Това бяха някой от основните теми разгледани тази сутрин
от Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с епископите на Буркина Фасо-Нигер, които
са във Ватикана за тяхната визита ad Limina. Обръщайки се към епископите, Светия Отец
припомни и плодовете от Синода за Африка, който се проведе през месец октомври м.г.,
и насочи мислите си към всички болни и страдащи в страната.
Папата насърчи
епископите към един нов „мисионерски порив” за Буркуна-Фасо и Нигер, за да може „евангелското
послание да бъде прието цялостно и живяно с вяра”:
„La foi a toujours
besoin de consolider ses racines… Вярята – посочи Папата – винаги има нужда
да укрепва своите корени, за да не се връща към античните и несъвместими с християнството
практики и за да устоява на апелите на един свят понякога настроен враждебно към евангелските
идеали”.
Всичко това, трябва да бъде направено в името на една „разумна инкултурация
на вярата”, водена от „компетентни личности и в зачитане на нормите”. Бенедикт ХVІ
припомни и провелия се през месец октомври м.г. Синод за Африка:
"La
récente Assemblée synodale pour l’Afrique… Състоялата се неотдавна Синодална
асамблея, призова християнските общности да обърнат внимание на предизвикателствата
на помирението, справедливостта и мира”.
В този контекст Папата изрази своето
задоволство от всичко, което Католическата църква в Буркина-Фасо и Нигер прави, за
да се противопостави на „злините, които пречат за истинското развитие на нацията”.
В словото си към епископите, Светия Отец се спря и на „величието на свещеника” и пожела
настоящата Година на свещеника да допринесе за „насърчаването на едно вътрешно обновление
в живота на свещениците, за да може тяхното служение да бъде по-силно и плодтворно”:
“Le
prêtre est avant tout un homme de Dieu… Свещеника е преди всичко човек
на Бога, който се стреми да отговори с последователност на своето звание и на мисията
в служба на поверените му вярващи, които трябва да води към Бог”.
Затова, Бенедикт
ХVІ подчерта необходимостта от една „солидна формация” и от моменти на „задълбочаване
на свещеническия живот”, за да не се превърне той в пасторален суперактивизъм.
Накрая
Папата изрази своето задоволство и от съществуващите „приятелски отношения” в междурелигиозния
диалог, подчертавайки важността от поучаването на младежите на „основните ценности
на уважение и братски отношения”, които допринасят за „взаимното разбирателство:
“Puissent
les liens qui unissent notamment chrétiens et musulmans… Връзките, които свързват
християните и мюсюлманите – завърши Бенедикт ХVІ – могат да продължават да се усилват,
с цел укрепването на мира, справедливостта и насърчаването на общото благо, отхвърляйки
всички изкушения на насилието и нетолерантността”.