Бенедикт ХVІ: изказвания по въпроса за насилията

Писмото на Папа Бенедикт ХVІ до католиците от Ирландия е само последната позиция за сексуалните злоупотреби над малолетни вътре в Църквата. Твърдо и решително, особено през последните четири години, Папата разглежда различните обстоятелства на този феномен, с думи на ясна присъда за виновните и на милосърдие към жертвите.

„Дълбок срам” за злоупотребите и за позорното предателството от страна на един богопосветен човек. Искрено признаване за погрешното отношение към феномена от миналото, строгост в наказанието, но преди всичко солидарност и „грижа” за жертвите, придружени от желанието „да се признае”, както и от решаващите усилия за морално обновление на клира и на обществото. Тези са ключовите концепции, които Папа Бенедикт ХVІ изтъкна през тези години, всеки път когато ситуацията на местните Църкви – в Ирландия, Съединените щати, Австралия, Канада – направиха необходимо неговото участие по въпроси за злоупотребите над малолетни. Беше точно една събота, на 28 октомври 2006 г., когато точно пред ирландските епископи, на визита ад Лимина във Ватикана, Папата се спря над случаите на злоупотреби – още „по-болезнени”, призна, защото „са извършени от едно църковно лице” – очертавайки линията на поведение:

„It is important to establish the truth…
Важно е да се установи истината за това, което се е случило в миналото, да се вземат всички съответни мерки и да се избегне тяхното повторение в бъдеще, да се осигури пълното зачитане на принципите за справедливост и преди всичко, да се гледа на жертвите и на всички, които са засегнати от тези чудовищни престъпления”.


На 15 април 2008 г. Бенедикт ХVІ е на път към Съединените щати, където знае, че го очаква не само една Църква в „криза” заради скандала, но и едно общество, очакващо от него думи на справедливост. Папата не се измъкна от отговорите пред хронистите задаващи му въпроси на папския самолет:


“We will absolutely exclude paedophiles from…
Строго ще отстраним педофилите от свещенослуженето: абсолютно несъвместимо е този, който наистина е обвинен в педофилия да продължава да бъде свещеник. Ето, на този първи етап можем да осъдим и да помогнем на жертвите, които са дълбоко засегнати (…) След това, стои и пастирската задача. Жертвите ще имат нужда от изцеление и от помощ, от грижа и помирение”.
 
На следващия ден, 16 април, срещайки се с американските епископи във Вашингтон, Бенедикт ХVІ заяви публично, че изпитва „дълбок срам” от случилото се. Изповяда своята „огромна болка” от „тежкото неморално поведение” на много свещеници и призна, че не лесната задача „е била ръководена по лош начин”. Болката на Папата е към жертвите на злоупотреби, а предупреждението към епископите е да поемат „мерки и стратегии” в защита на „най-уязвимите”, на децата:

“Children deserve to grow up with…
Децата имат правото да растат с ясното разбиране за сексуалността и свойствената й роля в човешките отношения. На тях би трябвало да бъдат спестявани деградиращите прояви и вулгарната манипулация на сексуалността, преобладаваща днес; те имат правото да бъдат възпитавани в истинските морални ценности вкоренени в достойнството на човешката личност”.


В тези думи отеква недалечното ехо от думите на Исус казани в Евангелието на Марко – „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го захвърлят в морето” – припомнени от Папата на 8 февруари същата година по време на пленарната аудиенция на Папския съвет за семейството. Едно ехо присъстващо и на 17 април 2008 г. по време на Литургията отслужена в Nationals Stadium във Вашингтон, когато след като бе говорил с епископите, за Папата дойде момента да изрази своето страдание и желанието за възраждане на цяла Америка:


“No words of mine could describle the pain…
Никоя моя дума не би могла да опише болката и вредата нанесени от тези злоупотреби. Важно е на понеслите страдания да бъде отделено едно внимателно пастирско внимание. Не бих могъл да опиша по подходящ начин вредата нанесена вътре на църковната общност. Вече са направени големи усилия за посрещането по достоен и справедлив начин на тази трагична ситуация и за осигуряването на децата – които нашият Господ обича така много и които са неговото най-голямо съкровище – да растат в една сигурна среда”.



Един деликатен и вълнуващ момент бе този следобед същия ден. В Параклиса на нунциатурата във Вашингтон, Бенедикт ХVІ прие някои жертви на сексуални злоупотреби от страна на клира, изслуша техните истории, утеши ги, насърчи техните семейства. Една сцена, която се повтори съответно три месеца по-късно. Сценарият тази година бе Австралия, която Папата посети за Световния младежки ден. Срещата се състоя в Сидни на 21 юли по време на Литургията, която отслужи в присъствието на голяма група жертви. Но и в този случай, още на самолета, който на 12 юли бе на път за Австралия, Бенедикт ХVІ осъди педофилията и онова течение на мисълта, което по средата на миналия век се опита да го придружи:


“Now, it must be stated clearly…
Сега, нека изясним, че католическата доктрина никога не е приемала за своя тази идея. Съществуват неща, които са винаги лоши, а педофилията е винаги лоша. В нашето възпитание, в семинариите, в постоянното формиране, което предлагаме на свещениците, трябва да им помагаме да бъдат наистина близки на Христос (…) следователно, ще правим всичко възможно, за да изясняваме какво е поучението на Църквата и за да помагаме във възпитанието, в подготовката за свещенството (…) Мисля, че този е дълбокият смисъл да се ’поиска прошка’.”


Папата не се умори да изразява своето огорчение една седмица по-късно, по време на Литургията, която съслужи с местния клир, когато осъди „по недвусмислен начин” тези, които определи като „злодеяния представляващи едно голямо престъпление на доверието”. И още, това за злоупотребите е една болка, която се поднови на 29 април 2009 г., когато Бенедикт ХVІ прие на аудиенция делегация на канадските аборигени. По време на срещата бе говорено, между другото, за физическите и сексуални насилия извършени над някои от туземните деца, посещавали така наречените училища, установени в края на 18 в. от канадското федерално правителство и отчасти ръководени от местната Църква.

jp/ rv