Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Бог се опознава със силата на любовта, а не само с разума. На 19 март Папата ще подпише пастирско писмо за сексуалните злоупотреби над малолетни в Ирландия

На литургичния празник Свети Йосиф, който Католическата църква отбелязва на 19 март, Папата ще подпише специално пастирско писмо, засягащо въпроса за сексуалните злоупотреби извършени от църковни служители в Ирландия. Това съобщи лично Папата по време на днешната генерална аудиенция във Ватикана:


„Както знаете – каза Бенедикт ХVІ – през последните месеци Църквата в Ирландия бе подложена на тежко изпитание от кризата на сексуални злоупотреби над малолетни. В знак на дълбокото ми безпокойство, написах пастирско писмо за посрещането на този болезнен въпрос. Писмото ще подпиша на празника на Свети Йосиф, покровител на Универсалната църква, което впоследствие веднага ще бъде изпратено. Приканвам и вие да го прочетете с открито сърце и изпълнени с вяра. Моята надежда е че това може да помогне в процеса на разкаяние, изцеление и обновление”. 

В катехистичната си беседа Папата продължи своето размишление за фигурата на Свети Бонавентура и неговото виждане за богословието, съпоставяйки го с това на Свети Тома Аквински. Според Свети Бонавентура, посочи Папата, християнския живот е едно постоянно изкачване към Бог, което до някъде може да бъде осъществено със силата на волята и богословското изследване, след което е нужна само светлината на любовта. Светия Отец говори за възможностите и ограниченията на богословието, съпоставяйки учението на двамата средновековни богослови относно въпроса дали „богословието е теоретична или практична наука, т.е. дали води човека само до познанието на Бог или само към доброто”:


„За Свети Тома Аквински, върховната цел на човешкото желание е да види Бог. Само в съзерцанието на Бог, човек ще намери разрешение на всички проблеми: ще бъде щастлив и не ще има нужда от нищо друго. За свети Бонавентура, крайната цел на човек е да обича Бог, да го срещне и присъедини своята любов към тази на Бог. Според Бонавентура, това е най-подходящото определение за нашето щастие”.


Бенедикт ХVІ посочи, че към примата на теорията и на практиката, Свети Бонаветура прибавя един трети аспект на богословието, който обгръща останалите два: мъдростта. Определяйки този аспект, като „методично и рационално размишление на вярата”, отбеляза Папата, Бонавентура се спира на една погрешна концепция за богословието по онова време, но което се среща и в наши дни:


„Според последователите на тази концепция, разумът би лишил от съдържание вярата. И това би било едно насилствено отношение към Словото Божие, защото трябва да се вслушваме, а не да анализираме Божието слово. На тези аргументи срещу богословието, които показват съществуващите в него опасности, светеца отговаря: „вярно е че съществува един арогантен начин за правене на богословие при който високомерието на разума се поставя над Словото Божие. Но истинското богословие, рационалната работа на истинското и добро богословие, има друг произход (…) Който обича, иска да познава все по-добре и все повече онзи когото обича (…). Ето защо, за Свети Бонавентура определящ е примата на любовта”. 

Несъмнено, онова, което влияе за богословското схващане на Бонавентура е „примата на любовта”, присъщ на францисканската харизма, посочи Папата. Но в тази идея за познанието на Бог, като едно постоянно вътрешно изкачване, се долавя и влиянието на един древен сирийски богослов, така наречения Псевдо-Дионисий, който разделя ангелите в девет категории:


„Свети Бонавентура тълкува тези категории на ангелите, като стъпала към Бог. Така, те са образ на човешкия път към изкачването до пълното общение с Бог”. 

Въпреки това, посочи Бенедикт ХVІ, Псевдо-Дионисий твърди, че съществува едно по-високо стъпало „отвъд виждането на разума и сърцето”, което според свети Августин е „последната категория на познанието”:


„В изкачването към Бог може да се стигне до предела на разума. Но в тази "непрогледна нощ" на разума, любовта вижда недостъпното за разума. Любовта преминава отвъд разума, вижда повече, влиза дълбоко в тайната на Бог (…) Именно в тъмната нощ на Кръста се явява цялото величие на божествената любов”. 

За Бенедикт ХVІ всичко това не е „анти-интелектуално и анти-рационално: предполага едно пътуване на разума, но превъзхождано от любовта на разпнатия Христос”:


„Само с нашите собствени сили не можем да се изкачим до висините Божии. Сам Бог трябва да ни помогне, трябва да ни „издърпа” нагоре. Затова е нужна молитвата, която, според Свети Бонавентура, е майка и начало на изкачването към Бог”. 

В края Бенедикт ХVІ се обърна към поклонниците от американския деоцез на Трентън, където бе запален „Бенедиктинския факел на мира”. „Нека това начинание – пожела Папата – да допринесе за формирането на едно съзнание на солидарност и културата на мира, по примера на Свети Бенедикт, неуморен апостол сред европейските народи”. Папата се обърна и към младежите: „Срещите ми с вас винаги са повод за утеха и надежда, защото вашата възраст е пролетта на живота. Бъдете винаги верни на любовта на Бог към вас”, завърши Бенедикт ХVІ.

svt/rv